В съкровището в Малая Перешчепина има 25 кг злато и 50 кг сребро Мечът и пръстенът на хан Кубрат ще гостуват догодина у нас в рамките на Дните на Ермитажа. Така се подновява една културна традиция. Тази новина съобщи министърът на културата Боил Банов след участието си в един от най-авторитетните културни форуми, провел се в Санкт Петербург и открит лично от президента на Русия Владимир Путин.

Гостуването е уговорено с ръководството на световния музей, а идеята точно тези експонати да бъдат показани в България е лично на премиера Бойко Борисов. Съкровището от Малая Перешчепина е най-значимото българско съкровище и едно от двете извън съвременните български земи, пише 24 часа. Значението му се определя от факта, че то е доказано на Кубрат - дешифриран е мечът на хана. Мечът датира от 30-те години на VII век. Изработен е в Източната Римска империя и е подарък на Кубрат от император Ираклий. Съкровището съдържа и няколко пръстена печати и други лични вещи. То е от погребението на Кубрат и е открито на 29 май 1912 г. в степта. 

Оригиналият меч на хан Кубрат

Две селски момчета, Альоша Бойко, син на казака Феодор Деркач, и Карп Маджар, като пасели овцете, забелязали в дюните вдлъбнатина в пясъка, разказва колегата Иван Бутовски. Альоша казал на родителите си, че е открил злато в степта и мълниеносно мълвата за несметното богатство се разчула в село Малая Перешчепина на брега на река Ворскла, на 13 километра от Полтава в Запорожието. Селяните хукнали към реката с кирки, мотики и брадви да търсят злато.

Копачите обаче изпогубват, изпочупват и унищожават голяма част от предметите. Имало е стъклени и керамични съдове, а много от намерените златни апликации са разкъсани. Пристигналият два дни след откритието археолог от Полтава Зарецки заварва “върволица селяни, възрастни и деца, с лопати на рамо, отиващи към мястото на находката, където вече ровели в пясъка около 20 души, от различна възраст и пол, кой както иска”. Все пак част от находката, която намерил археологът, била предадена в полицейското управление в близкия Константиновград, после препредадена в Полтава и Петербург.

Археологът с полиция успява да събере и опише близо 800 предмета, сред които сервиз с 11 златни чаши, още 16 златни и 19 сребърни съда за бита, 500-грамова и по-малки токи за колани, огърлица с изумруди, ритон, 7 пръстена, 230 златни слитъка, 70 византийски монети и редица други предмети, сред които костен гребен за коса и шахматна фигура на кон.

Общото тегло на описаните предмети от съкровището днес е 25 кг злато и 50 кг сребро. Изследванията показали, че са от Византия, Гърция, Иран, Индия, Китай, има мотиви на викингите, та дори и сцени от “Камасутра”? Намерени са следи от огън, но не и кости След това в селото пристига археолог от Санкт Петербург. Той разпитва селяните как са били подредени находките при първоначалното разкопаване, опитва се да открие у тях укрити предмети, но няма успех. Всичко откраднато вече е препродадено.

Голяма част от преминалите на черния пазар намерени от селяните ценности впоследствие са изкупени от богат руски меценат и през 1926 г. той ги “дарява” на Ермитажа Запазената по този начин част от съкровището е внушителна - 650 златни, 50 сребърни предмета и 69 златни монети.

Една немалка част от предметите пък остават в музея на град Полтава и изчезват по време на германската окупация през Втората световна война. Любопитното е, че от тях се заинтересувал не кой да е, а лично главният идеолог на нацизма Алфред Розенберг.

Сувенирното копие

 

През 50-те години професор Зайбт от Виена опитва да разчете монограмите на пръстените и твърди, че на единия е изписано името на хан Кубрат. Това му дава повод да приеме, че това са съкровището и гробът на основателя на Велика България През 1984 г. немският археолог Йоахим Вернер твърди, че съкровището може да е само на Кубрат, който е бил в приятелски връзки с Византия и обяснява това с факта, че детските години на хана преминават в двора на византийския император Ираклий и дори се жени за дъщеря му. Дори и дългият близо метър меч бил подарък от императора заради гръцкия надпис на дръжката.

Той разчита надписите на трите златни пръстена с гръцки монограми - символите на два от тях според него са “на Кубрат” и “на патриция Кубрат”. “България ще направи първо копие на меча на хан Кубрат, който се пази в Ермитажа в Санкт Петербург. “Държавата е поставила тази задача на Националния исторически музей и аз като консултант с огромно удоволствие ще се заема с нея”. Това заяви преди 2 години проф. Божидар Димитров.

Копието на меча, който според професора по-скоро е сабя, е важно да бъде в България, защото е повод за национална гордост и самочувствие. За целта той обяви, че търси килограм злато. Мечът на хан Кубрат е сред най-ценните реликви от съкровището (оръжията са били 3, но само едно е запазено), открито през 1912 г. край украинското село Малая Перешчепина.

Мечът на хана е с дължина близо 95 см и тегло 1,150 кг. Обкован е със злато и стъклени инкрустации. Предмети от съкровището са копирани с разрешение на руската държава за НИМ в София. Досега обаче не са разрешени да се вземат отпечатъци и отливки единствено на меча на хан Кубрат. Той не е изложен постоянно в експозициите на Ермитажа, а се изважда само за важни изложби.

Бойко Борисов връчва на Антонио Мария Коста - изпълнителен директор на Агенцията за борба с наркотиците към ООН, сувенирно копие на меча на хана

 

Музейно копие на меча е сред любимите дарове на политиците за важни гости. Често го е връчвал Георги Първанов, ползвал го е за подарък и Бойко Борисов. Получава го и Ахмед Доган за юбилеен рожден ден. Сувенирното копие може да се намери за около 600 лв., 31 см, със сертификат на български и английски.

Пръстенът с монограм, на който е разчетено името на Кубрат.

Част от съкровището от Малая Перешчепина. През 2016 г. ценни експонати от него гостуваха в Бургас.