Създаването на Държавен културен институт "Център за опазване и представяне на антични мозайки" към Министерството на културата е нецелесъобразно при наличието на работещ специализиран регионален археологически музей в Пловдив, пише в официално писмо министър Мариан Бачев. То е изпратено до заинтересованите страни на 10 ноември.

Становището е по повод предложението на председателя на регистрираната на 18 юли 2024 г. фондация "Споделени наследства" и реставратор в Епископската базилика на Филипопол Димитър Станчев.

Идеята циркулира в публичното пространство от миналата година, когато през април гръмна огромният скандал за незаконни разкопки, извършени в Епископската базилика, при които бе разкрита мраморната глава на градската богиня Тюхе. Вместо ръководството на Общинския институт "Старинен Пловдив" да бъде санкционирано за тези действия, започнаха тайни и не толкова совалки, за да се измислят варианти за отделянето на Епископската базилика, античната сграда Ирини и Малката базилика в отделен институт. Причината бе, че Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" в Министерството на културата наложи Предварителна административна мярка на "Старинен Пловдив" и директора Елена Кантарева-Дечева, с която имаше предписания да преустановят всички дейности, свързани с намеси върху единичната недвижима културна ценност.

Последва поредица от обвинения, че на екипа на Общинския институт се пречи да се грижи за Епископската базилика. Намесиха се и политици. В крайна сметка от "Старинен Пловдив" обжалваха административната мярка, но Върховният административен съд окончателно постанови, че ПАМ на Министерство на културата е законна.

Фондация "Америка за България", която заедно с Община Пловдив инвестира в обекта и в цялостната концепция за кандидатстването на серийния обект "Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол, Римска провинция Тракия" за световното културно наследство в ЮНЕСКО, за съжаление, нагнети напрежението на няколко пъти с декларациите си в защита на Елена Кантарева и с внушения спрямо Археологическия музей, независимо, че съгласно чл.12 от ЗКН и Постановленията на Министерския съвет, които определят Археологическия музей да стопанисва тези обекти.

Следващата стъпка бе да се притиска местната власт да бъде създаден отделен общински институт, който да стопанисва мозайките. Преди две седмици пък бе лансирано предложението да бъде създаден такъв институт, но национален. Предложението бе входирано от назначения от Елена Кантарева-Дечева реставратор Димитър Станчев. Беше обсъдено и на Комисия по култура и медии в Народното събрание.

Там част от избраниците съвсем резонно поставиха въпроса, че ако се създава такава структура, то тя трябва да се грижи и управлява всички мозайки, открити и експонирани в България.

Връщаме се към становището на Министерство на културата, че подобен институт за мозаечното наследство на Пловдив дублира функциите на Археологическия музей.

"С решение на Министерския съвет от 25 февруари 2021 г. се предоставя за безвъзмездно управление на Община Пловдив, за срок от 10 години, единична археологическа недвижима културна ценност "Епископска базилика на Филипопол". Съгласно т. 2 дейностите, свързани с опазване на недвижимата културна ценност и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности следва да се извършват в съответствие от Археологическия музей в Пловдив", пише в становището, което посочва и датите и номера на решението, с което за управление на Община Пловдив е предоставена и другият обект - Малката базилика, като отново е посочено, че именно РАМ-Пловдив е институцията, която трябва поеме грижата за обекта.

От Министерството на културата посочват в отговора си, че предвид наличието но РАМ-Пловдив, общината има императивно задължение на основание на чл. 12, ал. 6 от Закона за културното наследство да сключи договор за извършване на посочените дейности с този музей. Общински институт "Старинен Пловдив" не е музей по смисъла на ЗКН.

Становището посочва и че в съответствие на чл. 27, ал. 3 от ЗКН, регионалните музеи създават и осъществяват деността си въз основа на предоставени от държавата или общината културни ценности, сграден фонд и се финансират по реда на чл. 40. Той гласи, че регионалните музеи се финансират от общините, но за тяхната издръжка се осигуряват целево и средства от държавния бюджет.

Според закона приходите постъпват по бюджета на общината и се изразходват за дейности по опазване на културните ценности, консервация и реставрация за музейни и други дейности по опазването на културното наследство.