Само седмица преди Деня на любовта в Пловдив представиха антология „Съвременна българска поезия” на изд. „Бокал”, в която са включени 43 имена както на утвърдени, така и на млади автори. От пловдивското литературно пространство личат имената на Ина Иванова, Петър Краевски, Крум Филипов и Росен Карамфилов, а от жнра на любовната лирика – това на утвърдената поетеса Маргарита Петкова, в чиито творби темата за любовта неизменно присъства. Именно нейното присъствие даде на репортер на TrafficNews чудесен повод за разговор, с който да се отбележат цели две събития – участието в подобно ново издание и деня на св. Валентин?

- Г-жо Петкова, първият ми въпрос е свързан пряко с една от творбите, с които участвате в антологията. Първият й стих гласи: „тази игра никога не е била лесна”. Ако животът не е игра за запълване на свободно време, тогава какво е?

- Животът е работа. И играта също е работа, когато я играеш по правилата, така както трябва.

- А в контекста на това, което съм написала в това стихотворение, животът е шахмат - трябва да гледаш дъската, фигурите върху нея и собствените си ходове. А да мислиш три хода напред, е закон в шахмата. Уроците от тази игра са велики, затова ми е любима. В живота и поезията „тактиките” са същите.

- Кое е онова, което успявате да видите само с помощта на поезията?

- Аз обикновено пиша с ума си и така успявам да видя ясно всичко онова, което съм прочела, запомнила, разбрала и научила. А когато слагам това на файла (защото вече за бял лист да се говори смешно), и след това го прочета отново, тогава  мога да разбера още по-добре моите избори в живота, знанията и уменията ми.

- А редактирате ли?

- Не, не редактирам. И откакто се помня да пиша, не го правя. Е, може би някъде се е налагало да се смени думичка, но по принцип не редактирам. Текстът или става, или не става. Иначе аз не мога да се бъркам в моите стихотворения, не мога да им давам акъл, не мога да им давам наклон в дадена посока и така нататък. Коя съм аз, че да им се бъркам в работата? Наистина така приемам нещата.

- Наближава св. Валентин, а и Вие пишете много за любовта. Кое обаче е онова, което никога няма да бъде казвано за любовта в поезията?

- Аз казвам всичко, защото няма забранени теми за любовта. Няма. Затова и бих посъветвала хората - не се пристисквайте, не се правете на моралисти или на не-знам-какво-си друго. Защото поезията за любов е като самата любов – всичко между двама души, на което те са съгласни помежду си, е позволено. Всичко между мене и стихотворението ми е позволено.

- Казват, че в най-хубавите моменти човек оставя тишината да говори. Според Вас има ли случаи, когато е пагубно да изоставим думите?

- Да ти кажа, аз тишината много не я чувам, защото вътре в мене има една друга тишина - Вселенската. Това са моите думи, те са вътре в мене и си контактуват помежду си, говорят си. Аз тях си ги чувам. Те по принцип не пречат на тишината, която другите чуват отвън.