30 майстори от цяла България отвариха пъстра чаршия с произведенията си в двора на Етнографския музей. Днес бе отркиването на Седмицата на традиционните занаяти, която ще продължи до 3 юли. Мотото на фестивала, който се завръща след двугодишна пандемична пауза, е „Играта на цветовете”, пречупено през три различни занаята.
„Фестивалът ни има за цел да провокира интерес към българските традиции. Днес трима майстори, които ще обучават, ще изберат своите чираци от желаещите и ще ги обучават на тънкостите на това, което правят. Спаска Георгакева от РЗК-Шумен ще разкрива тайните на това как да накараш вълната да грее- Тя е майстор на плъстенето. Магията на стъклото разкрива майстор Иван Станев, който признава, че стъклото му говори и е последният мохикан, единственият в Националната занаятчийска камара, който изработва ръчно стъклени изделия чрез издухване. Не по-малко интересна е и третата майсторка, която ще учи желаещите да усвоят занаяти – Светла Ракшиева. Тя ще разкрие тайните на писането на великденски яйца”, разказва завеждащият фонда „Занаяти” в Етнографския музей Грозделина Георгиева.
Идеята на организаторите е да покажат три от занаятите в целия им пъстър свят и да провокират интереса на публиката, защото „много често любовта към някои от интересните професии се ражда случайно”. Примерите са не един и два, но пример е кожарят майстор Илия, който е един от участниците в тазгодишното издание на фестивала.
„Обикаляйки на такива събития, той е проявил интерес и започва сам да се учи. Преди да стане чирак и калфа, той е натрупал много знания. Участва във събитието ни от години, дори преди да стане майстор. Майстор Илия е пример как занаятът се носи в сърцето и вдъхновява и провокира да научиш много”, казва Грозделина Георгиева.
Тя е удовлетворена, че в последните години се възражда интересът към традиционните български занаяти, защото преди това мнозина майстори били принудени да се откажат от любимото си занимание в името на оцеляването.
„Ако са истински майстори, те се изправят пред предизвикателството да решат дали да се занимават с любимия си занаят, или да оцеляват с друга професия. Изправени са пред избора дали да бъдат тъжни хора, или да се върнат към това, което вълнува сърцето им”, разказва Георгиева.
Тя е твърдо за това занаятите да използват възможността да използват традицията, за да я направят интересна и за съвременните хора и дава пример как това се случва в хармония и без да е в конфликт със миналото: „Красиво е да видиш шевица върху дърво или магнит с ръчно изработена тъкан. Така дори и да нямаш място, имаш шанса да украсиш дома си с подобно творение”.
Интересна е и историята на тримата майстори, които тази година ще обагрят фестивала и ще научат бъдещите си чираци на тайните на занаята.
„Иван Станев е вдъхновяваща личност. Той работи с хора с увреждания. Обучил е четирима от тях и за целта си е измислил своя методика. Научният сътрудник в Етнографския институт с музей при БАН е обиколила света, за да разкаже тайните в изографисването на яйцата. Спаска Георгакева ще зарадва посетителите с техники за плъстене и иглонабиване”, разказва още Грозделина Георгиева, която е категорична, че талантливите опити да се модернизират детайли от занаятите са важни, защото са разработени от ръцете на майсторите.
А майсторите имат една от най-важните мисии – да предадат напред таланта си.
„Това е майстор – да обучиш напред. Този, който не предаде напред, няма душа на майстор”, казват от Етнографския музей.
Още от категорията
Костадин Кисьов за „Старинен Пловдив”: Нехайно управление и некадърни реставрации