Църквата почита Лазаровден – празник, познат още като Лазарова събота. Според християнската традиция именно тогава Иисус Христос възкресява Лазар, връщайки го към живота. 

Датата на този празник е подвижна, тъй като е свързана с Великден, и всяка година се променя. Той се отбелязва през шестата седмица от Великия пост, непосредствено преди Цветница.

Богослужението на Лазарова събота има свои особености. Утринната служба напомня неделната, а духовниците, облечени в светли одежди, изпълняват възкресни песнопения и тропари. След това се отслужва светата литургия на Свети Йоан Златоуст.

Постът в този ден е частично облекчен – разрешава се консумацията на рибен хайвер, който символизира новия живот и възкресението. 

По традиция се приготвят малки обредни питки с човешка форма, както и разнообразни постни ястия като салати, варива и боб с олио.

Най-характерният български обичай, свързан с празника, е лазаруването. В него участват единствено неомъжени момичета, които обикалят домовете и изпълняват песни за здраве, плодородие и благополучие. 

Въпреки поста и забраната за яйца, те често се дават като дар на лазарките. Според народните вярвания мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи.

На този ден имен ден празнуват всички, носещи имената Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина, Лазо, Лачо, Лъчезар, Лъчезара, Ласка и Елизар.