Стефан Данаилов, който се завръща под прожекторите като швейцарския банкер Чарлз в „Актрисата“, е замислил и страхотна концепция за спектакъла. Големият актьор, чиито герой е влюбен в легендарната примадона Лидия Марти - изиграна от Аня Пенчева, ще бъде и автор на постановката, режисирана от племенницата му Росица Обрешкова. Той вече е възложил на художничката Елена Иванова да мисли върху екстравагантните му идеи за декорите и атмосферата на голямата сцена в Народния театър.

Защото действието и емоциите в пиесата на прочутия британски драматург Питър Куилтър са посветени на възходите и паденията в арт гилдията, на драмите и комедиите пред очите на публиката и зад гърба й. Всичко в текста на световноизвестния автор звучи супер актуално, категоричен е Ламбо. Ето какво каза той пред "Стандарт" за някои от неговите намерения и размисли като лидер на проекта, чиито продуцент е Кирил Кирилов.

- Професоре, какви са първоначалните ви хрумки за представлението, което всъщност ще бъде и „театър в театъра“?
- Може би ще кача зрители и на самата сцена – главната героиня излиза във „Вишнева градина“ на Чехов, за да се сбогува с кариерата си, с обожателите. Вероятно ще пусна и студентите ми – като феновете на звездата. И понеже моят Чарлз е най-големият й поклонник, като нищо ще го строя на първия ред. Но няма да правим водевил или комедия – пиесата беше малко бъбрива, имаше опасност от литература, та трябваше да я посъберем малко.
- Всъщност що за птица е вашият Чарлз?
- Той си обича Лидия. От много време е копнял за нея. И настъпва в момента, в който й писва от всички – включително и от бившия й мъж, италиански тип простак. Чарлз обаче се появява ни в клин, ни в ръкав. Той е от друг свят, а те му се подиграват. Лидия само чака да приключи с всичко, да си опразни гримьорната, да си вземе китките и на другата сутрин да замине с Чарлз за Швейцария, където ще си прекарват времето в разговори край езеро и птици. Съдбовният въпрос пред нея е до колко е жена, до колко е човек, до колко е актриса. А моят Чарлз е симпатяга – но

трябва да се бори с любовчиите

около Лидия, защото те са много напреднали в материала. Но няма да им се дам. Както казва самият Чарлз: „След 35 години усилия просто не бях осъзнал, че има толкова много участници в надпреварата“. Ролята е чудна, ще я опаткам с кеф, тамън ми е, не е тежка от кора до кора. Аня дойде и каза: „Ти ще бъдеш Чарлз“. Не щеше и да чуе за отказ. В някои периоди от кариерата ми е имало персонажи, които не са ми били твърде на душата, но е нямало как да ги откажа. Най-хубавото е, когато текстът е качествен, режисьорът е интересен, а партньорите са добри. Никога не съм се отказвал официално от театъра - исках да си доизиграя „Пигмалион“, но започнаха всичките ми драми. Но нов спектакъл, нов късмет. Навих се да бъда и постановчик – въпреки че да режисираш и да играеш едновременно винаги ми се е виждало афиф работа.
- Ще има ли любовни моменти между Чарлз и Лидия?
- Абе, какви любовни моменти, той не може да ходи – но

в секса е като акула тийнейджър

Сега да уточня – Чарлз отдавна е мечтал за Лидия, но не е много ясно дали тя чак толкова е мечтала за него. Той й прощава всичко – и простотиите, и отношението на сина й към него. Лидия се подиграва с всичко и с всички – от любовниците до цветята. Но те са част от живота й. Тя обаче не потъва покрай тези идиоти – винаги се държи отгоре.
- Какви хора са актьорите?
- Докато си на сцената, всичко е „ах“ и „ох“, но слезеш ли от нея – край с теб. Кой говори днес за Илия Добрев, за Наум Шопов – и за колко още? А има и колеги, които напускат професията, защото смятат, че в нея няма повече място за тях. И нищо не остава – а е имало толкова готини репетиции, толкова красиви жени и мъже. Само снимки и видео – да си ги биеш в главата.
- Какво е най-важното за вашего брата?
- Аплодисментите. Те са наркотикът за артиста. За тях се бори той – не да се разхожда по сцената. За да разбере от зрителя дали си е свършил работата. Та нима има актьор, който е безразличен към овациите – няма. Ако някой ти твърди обратното, значи лъже. Както казва Лидия, след като театърът притихне, актьорите вървят към къщи

уморени, превъзбудени и ужасно самотни

Това сме ние – най-тъжните и най-веселите хора на света.
- Страстите ли са водещи във вашата професия?
- О, да. Правилният въпрос обаче не е какво е театърът за нас, а какво се случва в театъра. Защото на сцената страстите са едни, в гримьорните и извън тях – съвсем други. Сред големите теми в пиесата е самотата на децата с родители звезди. Излиза, че Даниел, синът на Лидия, е най-мъдър. Нима дъщерята на Аня не беше отгледана от тетки и гувернантки?
- Правите ли физически упражения, за да борите болежките?
- Идва професорът: „седни, клекни“ – слушам го, какво да правя. По едно време взимах хапове, от които заспивах пред телевизора, но след това ги преодолях. Много съм си добре на стола, който е мой другар в живота, любим реквизит.

Откраднах го от партийната централа

- от кабинета на Кирил Добрев. Хареса ми и го занесох в Академията. Взех да го мъкна и по срещите, които правим за книгата ми – „Романът на моя живот“. Вкъщи идват доста гости, а аз удобно си седя. Заради физическия комфорт, не от суета.
- Казахте телевизия, какво гледате напоследък?
- Миналата неделя попаднах на „Не се мотай в краката ми“ – филм на Мариана Евстатиева от 80-те. /Там Ламбо играе журналист, който не е казал на най-големия си син, че има сестричка и братче от втората съпруга на баща си./ После започна концертът на Мишо Белчев. Една от песните ми разгони фамилията:

Ще се срещаме сигурно
след години на масата,
в стаята, в същия час.
Все по-близо до ангела,
който всеки път тихичко
ще взима един от нас.

Звъннах му и му викам „Копеле, направо ме побърка - кажи ми пак това стихотворение!“. А той ми рече „Ще ти пратя дискове“. После ми разказа как е написал „Пак ще се срещнем след 10 години“ – след смъртта на приятел, който загива в катастрофа. Като ги знаеш тия работи, по съвсем друг начин слушаш текста.
- Как оценявате случващото се в политиката?
- Интересно е, слоевете започват да се раздвижват, духовете стават неспокойни.
- Какъв спектакъл ще правите следващия семестър с класа ви в НАТФИЗ?
- „Слуга на двама господари“ – Голдони, да е веселичко.