Само допреди три години Мария Лалева работи като икономист и името й е познато само в приятелския й кръг. Пише тайно поезия, за да лекува раните, които й нанасят споделените и несподелени любови. Докато не решава да публикува някои от стиховете във Фейсбук. Набитото око на режисьора и актьор Тодор Анастасов /”Лавина”/ не ги пропуска и той ги изпраща на поетесата Маргарита Петкова. Тя става и първият редактор на Мария. След това животът й прави рязък завой. Днес Лалева има две издадени стихосбирки, завършва първия си роман и продуцира филма „Роза Дамасцена”. Във Фейсбук има 6000 последователи.

Част от тях снощи снощи се включиха в литературния салон „SPIRT&SPIRIT"  в  "Петното на Роршах", където в продължение на два часа дамата разказваше абсолютно откровено за обратите в живота си.

Лалева признава, че не е живяла с  усещането, че стиховете й имат литературна стойност. Страхувала се да не стане част от графоманската общност във Фейсбук и държала стиховете в чекмеджето. „Поезията се ражда от раната. Като ти разбият сърцето - седнеш, па ридаеш, после ти мине и така”, разказва поетесата. „Абе доста ридания има в твоите стихосбирки”,  не пропусна да я закачи водещият – писателят Александър Секулов. Той сравни поезията на Лалева с тази на Маргарита Петкова, Миряна Башева, Камелия Кондова, Станка Пенчева.

„От депресията се раждат страшни стихове”, потвърди Лалева. „Поезията е спестен опит за самоубийство”, подкрепи тезата й Секулов. „Значи тук имам 108 спестени опита за самоубийство”, направи бързи изчисления поетесата.

Преодоляла първото предизвикателство да излезе „на светло”, преди две години Мария се изправя пред ново – да напише книга, която впоследствие да се превърне в сценарий за филм. Въпреки че никога не  е писала сценарий, нито е била продуцент на филм, човекът решил да финансира начинанието, й поверява и двете отговорности. Самият проект е без аналог в България. Филмът е скъпа продукция, с известни актьори, която обаче не ползва нито лев държавна субсидия.                    

"Роза Дaмасцена" е филм за българската мечта!, казва  режисьорът Тодор Анастасов. Снимките са приключили преди дни в Казанлък, където се развива действието и сега предстои монтажът на филма.  

Сюжетът на лентата е създаден по истинска история, преплетена с легенди и други лични истории. Филмът проследява пътя на едно момче, родено и израсло в Долината на розите през 60-те години на миналия век, до наши дни.

Личната история на главния герой Течо е историята на България през последните 50 години.

Течо израства в малко село в подножието на Балкана сред мириса на розите. Мечтата му е да остане в родния си край и да стане розопроизводител. Демагогията на социалистическата система обаче бележат живота му. Течо преживява тежко загубата на баща си, но въпреки това не губи смелостта и надеждата, че ще се справи сам. След 1989 г. животът го изправя пред нови изпитания. Преходът, като епоха на загуба на ориентация, правила и държавност, е следващото стъпало, което младият мъж ще се наложи да преодолее. Битката с разпадащата се система и ценности сриват младия човек и морално, и здравословно. След това минава през Виденовата зима, за да стигне до наши дни.

Ще успее ли героят да се изправи след тежката диагноза и да се пребори за българската си мечта?

Снимачният процес на филма "Роза Дамaсцена" продължава почти една година. Ролите се изпълняват от 56 актьори, сред които Веселин Плачков, Димитър Баненкин, Неда Спасова, Симона, Любен Чаталов и др. Филмовата къща "Дамасцена" ангажира за масовите сцени около 1300 души общо за снимачния период, което превръща филма в една от най-мащабните ленти, снимани у нас през последните 25 години. Част от екипа е и известният журналист Георги Тошев, който също бе на литературния салон и сподели , че е изключително впечатлен от човека, който стои зад проекта. „Той е незабележим. В началото дори го обърках с общ работник. Изключително смислен и дълбок човек. Той не е егоцентрик, който прави филм за себе си или семейството си, а прави филм за българската мечта” каза Тошев.

„Този филм, начинът по който бе заснет, начинът, по който общувахме ние, актьорите, снимачния екип, адски много ми прилича на филмите, които се снимаха преди 1989 година. След снимки всички бяхме заедно, сядахме, говорехме, карахме се. В чуждите продукции, които ние снимаме в момента, това не се случва – всеки снима и бяга. Човекът, който стои зад този филм, показва, че от тази държава може да стане един прекрасен филм. Той самият казва: Тук има толкова много работа, а ние и децата ни бягаме да работим за други.  Този филм ще бъде различен”, каза известният български актьор Любо Чаталов.

„Спозваме традициите на дълбокото психологическо българско кино. С вниманието към детайла, към добрия изказ. Без пошлост в диалозите. На нас ни се натрапва непрекъснато, че щом сме родени тук, особено ако се занимаваш с изкуство – ти си беден, всичко е отвратително, държавата е гадна. Ние показваме нещо съвсем различно. И в края на филма ще стигнем до извода, че всеки е резултат от собствените си избори. Изборът е този, който те определя. Да – може да си беден, може да си гладен. Но ако си напълно честен със себе си и с другите, мисля, че ще успееш”, казва Лалева.

Премиерата на „Роза Дамасцена” ще бъде през есента. Тя се шегува, че в началото на филма ще има надпис „Без подкрепата на Националния филмов център”.

„И поезията, и филмите трябва да имат финал, който да те смаже”, казва дебютантката. Дали „Роза Дамасцена” ще бъде с такъв финал, предстои да видим.