Пловдив дълго ще помни шоуто, което в събота вечер Кубанският казашки хор направи в зала С.И.Л.А. Мелодии, ритми, цветове, професионализъм, талант и артистичност напълниха сърцата на публиката. Спектакълът очаквано се хареса много на присъстващите.

 Залата многократно избухваше в аплодисменти, а публиката се изправяше на крака. Концертът продължи почти два часа и половина, а когато артистите изпяха финалната песен, на хората не им се искаше да си тръгнат. Мъже и жени на средна въраст, младежи и дори деца ръкопляскаха продължително, изправени на крака и ликуващи.

 Спектакълът започна с вихрен танц, чрез който артистите изпълниха сцената, пеейки, а казаци - танцьори кръстосваха саби. След тази еуфория директорът на хора поздрави публиката и заяви от името на цялата трупа, че всички са много щастливи да бъдат гости на Пловдив - един от най-древните и красиви градове в света.

Той благодари на пловдивчани, че пазят паметника Альоша, символ на загиналите знайни и незнайни руски войници. Директорът спомена и Втората световна война, болезнена тема за руския народ заради милионите дадени жертви. И в този смисъл като прослава на героизма и преклонение пред паметта на загиналите кубанските артисти изпълниха „Ставай страна огромная” и „Вечная память”.

Спектакълът продължи с най-хубавите песни от казашкия фолклор, като хорът беше ту смесен, ту само мъжки. Дълбоките мощни и проникващи гласове звучаха като един, а сценичните костюми впечатляваха със стил и пъстрота. Мъжете носеха дълги червени мундири и бели калпаци.

А жените, една от друга по-красиви и по-стройни, сякаш бяха от друг свят с пъстрите сукмани, престилки и везани ризи. В общата картина обаче доминираха бялото и червеното. Всеки по свой начин би могъл да тълкува символиката на тези два цвята, но вероятно посланието е за пролятата през вековете кръв и победата, за саможертвата и свободата, за страстта и чистотата. Песните по време на концерта на кубанския хор се редуваха с казашки танци, в които фолклорът се преплиташе със съвременн а хореография и елементи на модерния балет.

Музиканти с акордеони, духови инструменти и триъгълни мандолини свиреха казашките фолклорни мелодии в приятен аранжимент. С напредването на вечерта и с покачването на настроението и адреналина сцената стана тясна за кубанските танцьори и те се озоваха при публиката.

Темпераментни пловдивчанки не останаха равнодушни и скочиха да танцуват с пластичните казаци. На финала артистите изпълниха вечните „Калинка” и „Катюша”, както и химна на Русия. Изненада за пловдивската публика беше изпяването на съвършено правилен български език на възрожденската песен „Боят настана, тупат сърца ни”, която изправи хората на крака. Директорът на Кубанския казашки хор отново излезе на сцената, за да закрие спектакъла и да благодари сърдечно за поканата трупата да гостува в Пловдив.

Той изказа признателност лично на Катя Карагяурова, която е причината концертът под тепетата да се случи. Атаманът на казашката общност в България Георги Василич, пряк наследник на казаците, преселници у нас преди 99 години, връчи почетни кръстове на гостите от Кубан. Кошници с цветя пък трупата получи от някои големи пловдивски компании, от Съюза на русофилите в България, както и лично от г-н Любозар Фратев - бизнесмен и председател на Съвет по туризъм Пловдив, за когото се знае, че е убеден русофил. Артистите изразиха увереност, че отново ще дойдат в Пловдив и затова казаха просто „довиждане” на публиката, а не „сбогом”.

Пловдивската публика е взискателна, спектакли на световно ниво минават през сцените под тепетата. Летвата е вдигната високо. Кубанският казашки хор обаче със сигурност успя да прескочи тази летва в събота вечер и оказа висока чест на Европейската столица на културата с присътвието си. Руската школа, руският талант и руската душа отдавна са доказали силата си.