Кръстю Кръстев, директор на Драматичен театър-Пловдив, участник в дискусията за бъдещето на пловдивската култура
- Г-н Кръстев, как се включи Драматичният театър в дискусията за бъдещето на културните политики в Пловдив? Каква е вашата визия?
- Общината трябва да се занимава с неща, които са по нейните сили, а създаването на културния продукт да бъде оставено на професионалните гилдии. Тук обаче има едно „но“ – това трябва да бъде отговорна задача от двете страни. Т.е. не просто на принципа „тук има да се изхарчат едни пари“, а трябва да се знае конкретно какво трябва да се направи и какво трябва да постигнем. Когато ние отговорно се отнасяме към продукцията си и се стремим да е качествена, ще започнем да създаваме тъй наречената база, потенциал, на който да можем да стъпим. И хем да бъдем самостоятелни, хем заедно да работим за по-високото качество на съществената ни работа. Няма нищо по-жалко в това творци да управляват имот.
- Означава ли това, че театърът прави стъпки към еманципацията от държавата и от издръжката, която получава?
- Щем не щем, това нещо ще стане. Какво имам предвид – все повече, навсякъде по света, този принцип на проектите влиза в сила. И ние ще влезем в този принцип. Ако ние от Драматичния театър печелим с нещо, то е защото се опитваме да вървим малко по-напред във времето. Да сме подготвени във времето, когато този принцип на самостоятелност ще влезе.
- Говорите за дългосрочност. Имате ли тогава ясен план как могат да се случат мащабни и значими за цяла театрална България проекти като „Одисей“?
- Отговорът е ясен – с потенциала, който развиваме от четири години. Този проект не е направен само за шест месеца, за осем или за тази година. И не е направен само с парите на фондация „Пловдив 2019“, за чиято подкрепа много благодаря, че повярваха в това, което искахме да направим. „Одисей“ е факт с един ресурс, събиран от Драматичен театър-Пловдив в продължение на четири години. Като казвам ресурс имам предвид не само материален, а най-вече ресурс в можене на хората, които участваха в този процес. Тази огромна по трудност логистика - знаете, че живеем в неподредено време, беше свършена от хора с това, което трябва да направят. Това е опитът, който натрупваме и придобиваме с всеки проект. Да изграждаме едно самочувствие не да се плашим от проблемите, а да се опитаме да ги решаваме.
Още от категорията
Костадин Кисьов за „Старинен Пловдив”: Нехайно управление и некадърни реставрации