Конюшните на царя да станат Ботаническа градина и хуманоиден робот да посреща посетителите бяха две от най-екзотичните идеи в концепциите на кандидатите за директор на Общински институт "Старинен Пловдив". Конкурсът се проведе днес и бе излъчван онлайн. Журито в състав Пламен Панов - зам.-кмет по "Култура, археология и туризъм",

Ирена Тодорова - изпълнителен директор на Регионалния център на ЮНЕСКО, доц. д-р Николай Сираков - директор на РИМ-Сливен, Володя Попов - директор на РИМ-Плевен,
Светла Димиттрова - директор на РЕМ "Етър"-Габрово, Ванко Иванов - началник отдел УЧР в Община Пловдив, Елена Кинаева - главен юристконсулт в дирекция "ПНО" в Община Пловдив.

След изтеглен жребиѝ първи пред комисията застана Иван Цанов.

"Първото, което ще направя, е пълна инвентаризация на движимите и недвижими културни ценности, за да знам състоянието им. Ще направя и пълна финансова, структурна и кадрова ревизия, за да съм наясно с капацитета, с който разполагам", каза Цанов. После посочи, че важна част от работата му ще бъде да синхронизира управлението на института със Закона за културното наследство, както и със стратегически правила на ЮНЕСКО и Икомос.

Цанов допълни, че предвижда изработването на строг финансов и икономически график за повече приходи, които ще реинвестира в Стария град. Средставата ще идват от стопански и търговски дейности.

"Смятам, че Общинският институт трябва да бъде обособен като музей на открито. Има всички характеристики", каза още Цанов. Той заяви, че ако бъде избран, ще задвижи идеята за единен електронен билет заедно с РЕМ и РИМ, както и сътрудничеството с Пловдивската митрополия, която също има обекти на територията на самия резерват. Така туристите ще обиколят с единен билет в различните обекти в Стария град.

Той обяви, че ще изготви цялостна програма за маркетинг и социализация на обектите в резервата. Ще обединини творчестката и бизнес политиката, ще води съвместни политики с общината и държавата.

"Много е важна реставрацията и консервацията и ще дам за пример Матера. Иска ми се да вдигна отново процедурата за кандидатстване за световен паметник в ЮНЕСКО. Важна е и дигитализацията с 3D визуализации, виртуално общуване. А защо не да е като в Гърция, където в музея те посреща хуманоиден робот", каза Цанов. В концепцията си той предвижда програма за сътрудничество на института с музеи у нас и по света, както и да направи музейни пътеки за подрастващи и хора с увреждания.

След ескпозето му последваха и въпроси от членовете на комисията. От тях стана ясно, че Цанов не е наясно с трудовото законодателство, със Закона за културното наследство, режимите за защита на обектите в Стария град - с цялата нормативна уретба.

Най-остро реагира Ирена Тодорова: "Ядосахте ме както с вашата концепция, така и с вашето експозе. Преценявайте възможностите си и да демонстрирайте уважение към "Старинен Пловдив" и журито". Тя попита кандидата знае ли каква е причината Старият град да продължава да стои в Индикативната листа без да се движи напред процедурата.

"Някои от обектите не са подготвени, за да влезе в ЮНЕСКО", отговори Цанов без да посочи детайли и на практика не отговори на въпроса.

След това своята концепция защити Елена Кантарева-Дечева.

"ОИ "Старинен Пловдив" е уникална за България културна организация, специализирана в представяне и опазване на културното наследство. Минава през различно преструктуриране в годините, но винаги си запазва името. В началото работата на екипа е направо пионерска - да бъде реставрирано и показано недвижимото културно наследство на Пловдив. Институтът притежава един солиден ресурс и важно да бъде ценен и надграждан", каза тя. След това пристъпи към основните проблеми, с които се е сблъскала във времето, в което бе начело на ОИ "Старинен Пловдив".

"Имаме проблем - 8 от 14 обекта са отворени за посещение без почивен ден. 84 човека са недостатъчни. Както вероятно знаете, бяха отпуснати 20 щатни бройки, когато отвори врати Епископската базилика. Но не на нас, защото според ЗКН археологическите обекти могат да се управляват от Археологически или Исторически музей. Това значително затрудни сумарния график за трудовата заетост на хората в института. Затова трябва да се предприемат действия за актуализиране на действащото законодателство. Другият вариант е преструктурирането му, за да отговаря на стандартите за музей", каза още Кантарева.

Тя посочи, че най-важните задачи, по които ще работи, ако бъде избрана, са да реинвестира спечелените средства в поддръжката на обектите в Стария град, да бъде развит културният туризъм. Да разработи програма за превантивна реставрация и консервация, с която да бъдат подготвяни проекти и съгласувани с НИНКН преди да се достигне до аварийни ситуации.

"Ще работя по формирането на научна група в института. Важна цел ни е и изготвянето на режимите за опазване и управление на Епископската базилика и другите обекти. Имам идея на покрива на Епископската базилика да бъде поставена фотоволтаична система, защото разходите за ток са огромни", каза Кантарева и допълни, че друга важна част е работата по повече програми за деца.

Третият кандидат Виделина Гандева също включи в експозето си темата за статута на Общинския институт, който според нея трябва да стане Регионален институт.

"Една от първите задачи ще бъде да напиша Стратегия за развитие, да инициирам създаването на Консултативен съвет с широко участие на бизнеса в резервата, за да създадем една общност от хора, които имат общи цели и интереси Старият град да се развива. Важна част е да институтът да бъде регистриран за туроператорска дейност", каза Гандева.

В плана ѝ за развитие са включени научно-развойна дейност, създаване на библиотека, жестомимичен превод, превръщането на института в доставчик на професионални консултации в археологията, архитектурата, занаятите.

"Ще създадем електронен регистър с цялостна карта на Стария град, от който ще става ясно къде какви проблеми има за решаване", каза още Гандева. Тя подчерта, че специалистите в института са изключително важни, защото благодарение на работата им Старият град го има. Гандева допълни, че има още възможности за привличане на туристи - например Конюшните на царя да станат Ботаническа градина.

Последваха въпроси на журито, от които стана ясно, че кандидатът е добре запознат с разпоредбите и законите, които трябва да ползва в работата си.

Ирена Тодорова и Володя Попов обаче изразиха притеснение, че се говори твърде много за бизнес, а твърде голямото отваряне на Стария град може да предизвика хаос и да навреди на обектите, които са там.

След края на събеседването стана ясно, че журито ще гласува и след това кметът на Община Пловдив Здравко Димитров ще обяви името на избрания от конкурса.