Константин Константинов е роден през 1985 г. в Пловдив. Завършва Факултета по изкуства на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Реализирал е множество самостоятелни изложби в България и в чужбина, а дебютът му зад граница е в галерия "Алфа Арт" в Ню Джърси (САЩ). Негови творби са част от национални и международни колекции. 

Константинов ще открие мащабна изложба в Градската художествена галерия на Главната на 17 април в 18.30 ч. Преди това в същия ден, но в 17 ч., ще посрещне гости и в друго артистично, но по-камерно пространство – малката галерия „Love My Time“ на Италианската уличка.  За предстоящото събитие и вдъхновението, тревогите и пътя разговаряме дни преди откриването на изложбата. 

- Г-н Константинов, предстои ви откриване на нова изложба в Пловдив. Как с роди идеята за тази своеобразна интеракция? 

-  Както всяко хубаво нещо в изкуството, идеята се роди спонтанно. От доста време съм готов да направя изложба в Градската галерия, това е втората ми изява там. Организирахме голяма изложба на баща ми Анастас Константинов там и исках същата година, да кажем, да гостувам и аз. Директорът Красимир Линков така програмира нещата, че веднага след Анастас да бъде и моята изложба. За мен това е чест и отговорност. 

- Но не се ограничавате само в едно пространство. 

- Така е, всъщност изложбата ми ще се разгърне в три пространства. Началото е в малка галерия на Италианската уличка – „Love My Time“, където откриването е в 17 ч. После в 18.30 ч. е откриването в Градската галерия на Главната, а последната локация е тайна. 

Ще разходя публиката в няколко пространства, защото мисля, че има с какво да ги изненадам. И трите изложби ще бъдат стилово свързани, но всъщност различни. Ще показват отделни моменти и периоди от моето творчество. Разбира се, акцентът е в Градската художествена галерия със сигурност. 

Броя на произведенията не мога да кажа точно, защото кураторът Деян Павлов ще ги подбере. Той идва специално за изложбите от Испания, където работи с един много сериозен световен художник и за мен е чест той да ми бъде куратор. Така че изборът е напълно в негови ръце. 

- И всичко това ще се случва в рамките на проекта„Too Many Portraits“!

- Може би звучи малко амбициозно, но пак казвам, идеята се роди спонтанно. Работя много интензивно и прекарвам в студиото си много време, така че съм готов за това предизвикателство и се надявам да се случи по най-добрия начин. Хората да бъдат впечатлени, да остане красив спомен и да се промени малко вибрацията около нас. 

- Казахте, че за вас е огромна отговорност да покажете изкуството си след експозицията с творби на Анастас Константинов. Всъщност има ли някаква невидима комуникация вашето изкуство с неговата изложба? 

- По-скоро не, но все пак има една невидима нишка и това е цветът. Аз нося този усет и отношение към цвета, както баща ми. Явно е генетично.  Макар, че на моменти съм и доста  монохромен. 

Надявам се хората, които посетят изложбите, ще харесат многообразието им и то не само като цвят, но и като форма. Тя неслучайно е кръстена изложбата „Toо Many Portraits“ с една лека ирония. Моите работи са фигуративни, но мога да твърдя, че са и комбинации от стилове. Нещата преливат от фигуративно в  абстрактно, взаимодействат си. 

- Какво се крие за това заглавие? 

- Трудно ще бъде да го обясня с думи, защото визуалното изкуство борави с внушението, с директната комуникация. Не е текст да го прочетем, не е поезия да го изрецитираме. Визуалното изкуство трябва да се преживее с очите. Всеки посетител да открие своята история, скрито или явно отправено послание. 

Заглавието се роди в комуникацията с куратора, защото той вижда образи в моите неща, не само човешки форми, а различни неща, които през най-съкровените кътчета на въображението съм изкарал на платната. Вътрешният свят и емоциите минават през ръката на артиста, именно в този момент има и съпротивление, но така е, когато се прави живо изкуство. Не със съвременни технологии и онези shortcut (пряк път, кратка процедура) елементи, които някои художници използват. За мен е важно творчеството да премине през ръката, през съзнанието, през грешката. Грешката е ключов елемент за правене на изкуство. 

- Кураторът ви Деян Павлов отбелязва, че „всяко лице, дори когато е деформирано или непълно, носи следа от среща“. Какви са тези срещи, които ви провокираха за тези толкова много портрети? 

- Провокацията е на подсъзнателно ниво. В изложбите показвам творби, които са работени в дълъг период назад. Улавят различни емоции. Някои са запечатани от пътувания, други от посещенията в музеи. Музиката също е извор на вдъхновение. 

Но най-вече въображението започва да работи, когато гледаш друго изкуство по света. Платната отразяват вълнението от запомнящите се личности, които срещаш. Всяко едно нещо може да е провокация за създаването на изкуство. 

Съвкупности са тези преживявания през различни периоди от времето. Трудно ми е да се върна назад и да възстановя конкретни поводи, които са ме провокирали да се изправя пред платното, но те са около нас и вътре в нас. 

- Бяхте поканен да участвате с творба в търг на Sotheby's в София. Разкажете повече. 

- Това беше един благотворителен търг, проведен миналата година. Беше организиран Sotheby's  и водещият бе специално поканен за събитието. Средствата бяха за каузи на УНИЦЕФ. 

- Споменахте, че не искате да използвате хватки и изкуствен интелект в изкуството си. Я имате ли тревога, че съвременните технологии изземат функцията на човеците и на артистите? 

- Не, нямам някакви тревоги относно това, защото едно творчество, дори ще посмея да го нарека голямо творчество, е много лично. Това е като да водиш личен дневник. Нещо лично, първо преживяно от теб и след това показвано на публиката в готов вид.

Едва ли този изкуствен интелект може да води такъв личен дневник. Нужна е душа. Истинското, голямото изкуство дори не е свързано с умения, с академични знания. 

Имаме много примери за художници, големи, български, известни, световни, които дори не са учили. Обаче носят душевност и в един момент това нещо излиза и то по страхотен, неповторим начин. Така че ключова е душата, душевността на твореца. 

- Какъв е вашият дневник? Какви емоции събира? 

- Ами аз мисля, че събира цялата палитра от емоции. От много пъстри цветни неща, такива светли, жълти, оранжеви до някакви малко по-тъмни. Във всеки човек се преплитат тези неща. То е като в живота – не може само да е пъстро и жизнерадостно. Трябва да го има и другото, защото обратното означава, че нещо не е наред. В палитрата го има и отрицателното.

Но е важно творбите да зареждат хората, да ги мотивират и най-важното – да внушават свобода. Изкуството да е правено свободно и да внушава свобода. Иначе всеки може да си го тълкува, както го почувства и преживее. 

- А повлияват ли се тези творчески емоции от реалностите около нас? Успявате ли се някак си да се абстрахирате? 

- Мога да кажа и двете. Нормално е човек да се влияе от случките в живота си, от пътувания, от всякакви неща, но като влезеш вътре в ателието е друго. Друг свят, затворен, мой, където може и тишината да е вдъхновение. 

В този покой преживяното през импровизация върху платната. За мен е много важно да има импровизация, защото аз не повтарям творбите си. Когато хората имат мое произведение, то е една единствена картина, която аз втори път не искам и няма да повторя. 

- Случвало ли се в ателието тази тишина да е стряскаща? 

- По-скоро не, защото ателието го приемам като храм на творец, като място, където ти си събираш и демоните, и ангелите. Там усещам хармонията в най-пълна степен и няма място за страх. Смятам, че дори и тишината може да бъде шумна, ако съзнанието се вълнува от тема и върху платното се ражда картината. Ако пък имам необходимост от физически шум, просто си пускам музика. Важно е в какво настроение съм.- Колко време ще продължат изложбите ви?

 

- В Градска художествена галерия по принцип е 3 седмици. Мисля, че на 6 май е последният ден. В другата галерия ще върви синхронно. Надявам се изложбите ми да донесат радост и усещане за споделеност на посетителите, защото само и единствено изкуството е в състояние да даде свобода на душата, да дава емоционален и естетически заряд на човека.