От една страна традициите продължават да са достатъчно силни, така че типичните български имена продължават да бъдат много харесвани. Такива са Димитър, Николай, Никола, Стефан. Това коментира в интервю за предаването

"Преди всички" по програма "Хоризонт" главен асистент д­-р Мая Влахова от БАН. Някога хората са давали пожелателни или защитни имена на децата си, обясни гл. ас. д­р Влахова. От друга страна има и силен стремеж към нови имена и оригиналност. Има голямо съревнование между имената Георги, Александър и Мартин. При женските имена Никол е едно от най­-предпочитаните. Едно от най-често срещаните имена при момичетата е и Преслава.

Все повече женски имена завършват на съгласна, има и много мъжки имена, които завършват на гласна. Пожелателните имена обикновено са свързани с растения, животни, като идеята е била да са достолепни, красиви, устойчиви, да притежават качествата на съответното дърво, цвете или животно. Имена като Лимон и Портокал вероятно идват от там, защото това е свързано със стремежа към новото и необичайното. Този стремеж винаги го е имало. Това са сравнително нови имена, те не са наследени от древни времена.

Защитните имена са свързани от наша гледна точка с "грозни имена“. Вярванията на хората са били такива, че гониш злите духове и болестите с тях, затова е имало имена, които на нас ни се струват абсурдни. Такива са Калчо, Малчо, Гроза. Винаги е имало хора, които са имали стремеж да дадат на детето си уникално име и чрез него по някакъв начин то да се отличава. Въпросът е, че когато смениш контекста на едно дори обичайно за дадена култура име и кръстиш с него дете в друга страна, то звучи абсурдно понякога.

Аз си спомням за една дама, която се наричаше Гизела и на нас това ни се струваше безкрайно екзотично и ѝ се подигравахме, а всъщност това е едно много разпространено име, но в друг културен контекст, обясни д­-р Мая Влахова.