Емблематичното за почитателите на добрата литература място – Литературен клуб Spirt&Spirit, стартира своята 17-та година със среща-разговор с едно от популярните лица в кинокритиката – Деян Статулов. Датата на срещата – 14 януари, не беше избрана случайно, защото това е най-близкият вторник до Деня на българското кино, отбелязван на 13 януари. На тази дата през 1915 г. се е състояла премиерната прожекция на първия български филм „Българан е галант” на режисьора Васил Гендов. В центъра на разговора с Деян Статулов беше първа част на книгата му “Между два кадъра”, издадена от „Locus Publishing” и събрала между двете си корици 51 интервюта със съвременни творци в българското кино.

„Обемни, всестранни и същевременно леки са въпросите, които Деян Статулов задава на 51 от българските кинематографисти – сценаристи, режисьори, оператори и актьори, а целта му е да улови от всички тези страни процесите, които се случват в тази, бих казал, толкова конфликтна територия,” – коментира модераторът Александър Секулов. А гостуващият Деян Статулов сподели, че по негово мнение драмите, наблюдавани в киното, съществуват и в другите изкуства у нас.

„Някои от конфликтите в киното произхождат още от социализма. По това време творците в седмото изкуство се радваха на майчински грижи от страна на властта, защото филмите бяха един от основните средства за пропаганда. Както всички знаем, тогава интернетът не е съществувал и хората не са имали достъп до информацията, която имат днес,” – разкри Статулов.

След 10 ноември държавата се превърнала от майка в мащеха за киното и на всички кинематографисти им се наложило да възприемат идеята за прехода от планова към пазарна икономика и в тяхната сфера на работа. Така, освен като изкуство и забавление, те трябвало да започнат да разглеждат киното и като начин за препитание.

Деян Статулов обясни, че не намира логика в определението на закона за киното като „българска кино индустрия”, тъй като е доста пресилено. За индустрия може да става въпрос в Холивуд, или за производства в други сфери, но българското и европейското кино в никакъв случай не мога да бъдат наричани така.

„Още от зората на киното европейското кино не създава индустрии, а изкуство. За разлика от Холивуд и американското кино,” – уточни специалиста. Той поясни още, че взаимоотношенията на кинематографиците са доста сложни, особено като се има предвид повишения егоцентризъм, типичен като цяло за хората на изкуството. Усещането, че всеки е прав за себе си води до недостиг провеждането на разговори, а оттам се стига до нарушена комуникация и проблеми.

В същината на разговора Деян Статулов разкри и как всъщност е създал книгата „Между два кадъра”. В основата стои факта, че той намира себе си за доста любопитен човек. В един момент е решил, че иска да се доближи повече до хората на киното, да говори и да се сприятели с тях. Първо започнал с рубрика в сайта си, която се казвала „Между две бири”. Идеята за името била на актьора Димитър Николов. Преди около пет години двамата се били срещнали в бирария в София и там прекарали около 4 часа в разговор. Николов бил първия събеседник на Деян Статулов, затова и предложил по молба на задаващия въпросите име за рубриката. След това се осъществили такива срещи с още много от хората в киното. Някои от разговорите впоследствие са пренесени едно към едно в книгата, други са били леко допълнени с цел актуализиране.

„Всичко тръгна от разговора с Димитър Николов, който „изгря” във филма „Христо”. За ролята бил накаран от режисьорите да работи един месец като боклукчия с ромите. Оттогава е развил фобия към мръсотията и постоянно носи в себе си пакет с мокри кърпи. Има непоносимост към неприятните миризми,” – разказва Деян Статулов.

А по-късно сподели, че в киното преди всичко е важна историята, която се разказва, а други детайли като тема, подбор на актьорите и гледна точка на режисьора се нареждат по значимост след нея.