През 2020 се навършват се 110 години от смъртта на Теофан Райнов. Ето какво разказва за този именит българин Историческият музей в Карлово:

Роден е през януари 1837 г. в Карлово. Учи при баща си в родния град. Завършва прочутото училище на Н. Геров в Пловдив. През 1855 г. е в Цариград, където работи в търговската фирма на своите вуйчовци Гешови. По-късно е във Виена на работа в търговската кантора на вуйчо си Хр. Гешов и учи във висшето търговско училище.

Високо образован, отлично владеещ гръцки, немски, турски, румънски с добра търговска кариера пред себе си, той става лидер на българската емиграция във Виена. През 1862 г. се запознава с Г. Раковски, среща, която преобръща и променя радикално живота му. Т. Райнов обрича целия си живот на освобождението на България. От Виена Т. Райнов изпраща на Ив. Драсов лични средства 1500 минца за закупуване на оръжие за Първата българска легия в Белград, които придружава със следното писмо:

„…От днешното време по-удобно не може да бъде во веки. Аз ръкоплескам от далеч на всичките ония, които имат такива чувства както Ви, понеже аз съм готов да сторя всичките чудеса на светът, кога се касае за отечеството. На мене не е ничто невъзможно, защото аз съм господар на волята си“.

По идея на самия Раковски заминава за Италия, за да събере информация за италианското националноосвободително движение. Участва в отрядите на Гарибалди и получава званието капитан. През есента на 1868 г. в османската столица младият българин е вербуван от разузнаването на империята, ръководено от немеца Шнайдер ефенди. В действителност службата в тайната турска шпионска организация той използва, за да подпомага българското националноосвободително движение.

През 1868-1869 г. Левски и Райнов са в близко сътрудничество, което не остава незабелязано от водача на „Добродетелната дружина“ Хр. Георгиев, който пише на Н. Геров „Нашия Касабов ще издава в. „Народност“… е станал часток /близък/ приятел и със нашия Т. Райнов, който тази есен се намира тука с мисия главен шпионин турски казувам главен защото има и други по -малки, които нямат пари в разположението си, но Теофан има...“.

Част от крупната сума дадена от турското разузнаване, тримата „шпиони“ се споразумяват да дадат на: Ив. Касабов 300 лири на за закупуване на печатница и 100 лири на Д. Войников за в-ка му “Дунавска зора“. Т. Райнов дава средства и за в-к „Звездата на Ориента“, който пропагандира идеята за източна федерация, но чрез него Европа узнава за подвизите на четите на Х. Димитър и Ст. Караджа.

Писмото на Т. Райнов до Гр. Начович юли 1869 г. показва близките отношения по това време между него и В. Левски и потвърждава, че зад мисията си на „шпионин“ той е работил за целите на националноосвободителните борби на българите. По това време и двамата карловци участват в кръга на „младите“, поставил през 1869 г. началото на БРЦК в Букурещ и продълженията на БТЦК „Българското общество“ на Ив. Касабов и съмишлениците му. Същата формация е пряко свързана с подготовката на четата на Х. Димитър и Ст. Караджа.

В този период дейците около Касабов подкрепят Левски. През декември 1868 г. с финансовата и логистична подкрепа на „Българското общество“ и читалище „Братска любов“, на първо място чрез Д. Ценович, Левски започва своята Първа обиколка в Българско. По време на втората си обиколка 1869 г. Левски носи и чете пред привърженици прокламация от Привременно правителство в Балкана, подобна на тази, която разпространяват и четите на Х. Димитър и Ст. Караджа през 1868 г. Някои историци допускат, че Т. Райнов е авторът на текста на тази прокламация от 1869 г.

През есента 1869 г. В. Левски и Т. Райнов са едни 6-мата учредители на БРЦК. На 29 юни 1869 г. в Сопот, след опита за залавяне на Апостола, в ръцете на полицията попада палтото му, в което откриват 2 восъчни печата, прокламации от „Привеременно правителство в Балкана“ и тескерето на Ив. Фетваджиев. Ст. Заимов пише: „Каква изненада е била тази находка за турската власт и колко е била смутена от откритието си, че в България се подготвя революция, се вижда от обстоятелството, че намерените документи, според уверенията на Т. Райнов, са били изпратени на директора на шпионското отделение в Цариград, Шнайдер ефенди“.

През 1869 г. Т. Райнов, заедно с Р. Гръблев са пратеници при руските водачи Херцен и Бакунин в Женева, а с тяхна препоръка двамата българи и М. Балабанов пътуват през лятото на 1869 г. до Лондон и се срещат с идолът на революционна Италия и Европа Дж. Мацини. Чрез водените разговори и получените препоръки по време на това пратеничество се осъществява най-прякото проникване и влияние на тези най-напредничави идеи на европейското революционно движение върху българските емигрантски среди, включително и върху Левски. В Румъния Т. Райнов се среща и с един от най-радикалните руски революционери С. Нечаев. При завръщането си в Букурещ, поради предателство „двойната игра“ на българските „шпиони“ е разкрита. Узнавайки за това, Райнов заминава за Цюрих.

Двамата карловци изминават различни житейски пътища и имат различни възгледи за разрешаване на българския национален въпрос, подкрепят и участват в създаването различни държавно устройствени проекти. Общото в тях е главната цел- националното освобождение. Т. Райнов е силно повлиян от идеите на Мацини за източна балканска федерация, за необходимостта от равнозначна дейност за постигане на целите-от една страна легална културна политическа, а от друга -конспиративна. Той е развивал и идеята за едно въстание в България, обещавайки за подготовката му големи парични средства, но без идея за организирането му и реалната подготовка на народа.

Споделя идейно програмата на дейците на БТЦК: „освобождението на Отечеството с кой да е начин и средство, възстановяване на Българското царство независимо самостоятелно под зависимост на портата или чрез конфедерация /съюз/ със съседните народи“, които залагат на неравностойни политически комбинации, на дуалистична държава, в която българите да получат административна автономия в рамките на многонационалната Османска империя, залегнали в Мемоара на ТБЦК от 1867 г.

През 1868 г. е привърженик на идеята за политическа автономия „независимо народно правителство подобно на съседните държави“. Той е сред кръга емигранти около Хр. Ботев и под влиянието на идеите на Бакунин и е в редовете на ония, които не споделят републиканските възгледи на Апостола. Политическият идеал на В. Левски е независима, унитарна българска държава и „демократска република /народно управление/“. Той утвърждава идеята, че българското освобождение може да бъде постигнато само чрез самостоятелна, безкомпромисна революция чрез подготвено във всяко отношение всеобщо народно въстание, мобилизирало енергията на цялата нация. Отстоява независимостта и равнопоставеността на българското националноосвободително движение при търсенето на външни партньори и съдействие.

През 1869-1870г. БРЦК не предприема нито една реална стъпка за организирано действие. Със сигурност Левски е бил разочарован от нежеланието на голяма част от комитетските дейци да възприемат необходимостта от нов път на освобождение. Това е повратния момент, в който Апостолът окончателно се убеждава, че е крайно време да започне реалното изграждане на действена ВРО в самата България. Според Левски БРЦК е в България и забранява на емигрантските дейци да предприемат каквито и да било действия без съгласието на вътрешния център.

През януари 1871 г. пише до емигрантските дейци като ги упреква в лъжливи обещания за помощ „па и бъркотии“. Плод на новата тенденция на сближаване между двата центъра през 1871 г. е изпращането на А. Кънчев и Д. Общи за помощници на Левски и писмото му до Т. Райнова /25.11.1871 г./, с което упълномощава А. Кънчев да разговаря с Каравелов и другите емигрантски дейци в Букурещ, за да им изясни позициите на БРЦК в Българско и да научи техните. Завършва писмото си много приятелски и сърдечно „Приемете сърдечно-целувката ми. Ваш брат В. Львскiй“.

През 1872 г. благодарение и на своите цариградски и виенски връзки Т. Райнов става управител на железопътната компания на барон Хирш в Пловдив и продължава да служи на националноосвободителното дело. С негова подкрепа революционни дейци като З. Стоянов, Г. Икономов и др. постъпват на работа в железницата. Доверието на Левски към Т. Райнов не е накърнено. В 1872 г. В. Левски пише до Каравелов, че „…Райнов е в Цариград и е направил работата и ще бъде главен управител на железницата в Пловдив. ….Мнозина ми подписват от нашите, че той никоги не може да бъде инакъв?...“. През 1877 г. Т. Райнов отново е заподозрян от турските власти, през Триест се връща в Букурещ и помага като военен чиновник в канцеларията руския императорски комисар княз Черкаски по време на Руско-турската 1877-1878 г.

След Освобождението заема различни ръководни служби в администрацията в различни градове в освободена България: окръжен управител на Карлово, префект на Пловдив, пом.-кмет на София и др. Включва се активно в комитета за изграждането на паметника на В. Левски в Карлово 1902-1907 г. Умира на 18.09.1910 г. в Карлово. Текстът на старата паметна плоча гласи: „В памет на големия родолюбец и борец за свободата Теофан Райнов 1837-1910 г.“.

Източник: Исторически музей - Карлово