Нека проследим част от най-интересните моменти през годините на 30 януари
1649 г. — Кралят на Англия Чарлз I е обезглавен.
1661 г. — Тялото на Оливър Кромуел, лорд-протектор на Англия, е ексхумнирано две и половина години след смъртта му и е извършена формална екзекуция.
1847 г. — Град Йерба Буена в Калифорния е преименуван на Сан Франсиско.
1856 г. — В Свищов е създадено първото българско читалище.
1912 г. — Шведският писател Алфред Йенсен номинира Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература.
1932 г. — Във Финландия е въведен "сух режим" на алкохола.
1933 г. — Адолф Хитлер е назначен за канцлер на Германия.
1934 г. — Българското правителство въвежда държавен монопол върху пшеницата и ръжта.
1943 г. — Втората световна война: Армията на фелдмаршал Фридрих Паулус капитулира край Сталинград.
1945 г. — Хитлер прави последното си публично обръщение по радиото по повод на 12-годишнината от заставането му начело на Германия.
1948 г. — Индийският пацифист и духовен водач Махатма Ганди е убит в Делхи от религиозен фанатик.
1972 г. — Кървава неделя: Войници на Обединеното кралство убиват 14 цивилни граждани, демонстриращи за човешки права в Северна Ирландия.
1972 г. — Пакистан се оттегля от Общността на нациите.
1994 г. — 14-годишният унгарски шахматист Петер Леко става най-младият гросмайстор за времето си.
2003 г. — Белгия официално узаконява еднополовите бракове.
2007 г. — Microsoft пуска следващата си операционна система — Windows Vista.
През 1894 година на 30 януари се ражда и престолонаследникът на България Борис III Обединител
Борѝс III Обединител (официално: Негово Величество Борисъ III, по Божията милость и Народната воля, Царь на Българитѣ, Принцъ Саксъ-Кобургъ-Гота и Херцогъ Саксонски) е престолонаследник и принц Търновски от раждането си на 30 януари 1894 до 2 октомври 1918 г. и цар на България от коронацията си 3 октомври 1918 г. до смъртта му на 28 август 1943 г. Той е син на цар Фердинанд I, който абдикира в негова полза след поражението на България през Първата световна война.
Цар Борис III умира неочаквано след кратко боледуване в 16:22 следобяд на 28 август 1943 г., скоро след като се връща от визита при Хитлер. Единодушното заключение на лекарският немско-български консилиум е инфаркт. Слухове за смъртта му твърдят, че е отровен по нареждане на Хитлер или от британските специални служби[8], но доказателства за това така и не са намерени. След петдневно поклонение в катедралата „Св. Александър Невски“ , на 5 септември траурното шествие достига до Рилския манастир, където е погребан в манастирската църква.
Наследява го на престола невръстният му син цар Симеон II от чието име управлява избраният от народното събрание регентски съвет - проф. Богдан Филов, княз Кирил и генерал-лейтенант Никола Михов до преврата на 9 септември 1944г. и назначеният от комунистите регентски съвет - акад. Тодор Павлов, проф. Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски до установяването на републикански режим на 15 септември 1946г.
Днес рожден ден празнува и българският футболист Димитър Бербатов
Димитър Иванов Бербатов е български футболист, централен нападател, който се състезава за френския Монако. Той е футболист № 1 на годината на България рекордните седем пъти. Капитан на Националния отбор по футбол на България от 2006 до 2010 г., когато се оттегля от него. С 48 отбелязани попадения Димитър Бербатов е рекордьор по голове за националния отбор, заедно с Христо Бонев.
Започва кариерата си в юношеския отбор на Пирин (Благоевград), а след това от 1999 година — в ЦСКА (София) и от 2001 година — в Байер Леверкузен. През май 2006 година преминава в английския Тотнъм, а през септември 2008 година преминава от Тотнъм в Манчестър Юнайтед. От август 2012 до 2014 г. играе във ФК Фулъм, а от 2014 г. играе в Монако.
С Манчестър Юнайтед печели два пъти титлата в Английската висша лига и споделена златна обувка за най-добър реализатор в първенството. На 24 февруари 2013 г. става първият български футболист, изиграл 200 мача в английското първенство.
Екипът на TrafficNews.bg желае на Димитър Бербатов успехи и още много вкарани голове!
TrafficNews.bg
Още от категорията
Костадин Кисьов за „Старинен Пловдив”: Нехайно управление и некадърни реставрации