Световноизвестният кларинетист Иво Папазов –Ибряма е една от звездите на Plovdiv Jazz Summer. Той ще изнесе концерт заедно с оркестър „Тракия” днес – 4 август, от 21 часа на лятна сцена „Орфей”.  Роденият в Кърджали основател на оркестър „Тракия” е носител на многобройни награди, сред които са Световната музикална награда на BBC и специалният артистичен приз на фестивала Womex в Португалия през 2022 г.

Изключителният музикант говори  пред медията ни преди дълго очаквания от пловдивската публика фест.

-  Г-н Папазов, казват за нас, че умеете да омагьосвате дори публика, която не разбира от музиката, която изпълнявате. Каква е тайната?

-  Още първото парче като изсвиря, се усеща кой разбира и кой не разбира музиката ми. След това идва важната задача да започнеш да търсиш публиката. Никога не съм свирил това, което пише в програмите предварително, защото не излиза сметката. По време на концерта настроенията се сменят, търсиш човека, душата му.  Имах много интересно преживяване по време на концерт на Моцартовите дни в Германия.  Влизаме с оркестър „Тракия”, а залата пълна с хора, облечени с фракове, папийонки и бални рокли.  Грабнахме тези стари хора, щяха да счупят столовете.  А в началото си мислех: „Край, с първото парче не ги ли хвана, лошо. Тези хора са дошли за Моцартова музика, за класика”. Инфаркт щях да получа. Истината е, че публиката не може да ме мръдне – независимо дали са японци или германци. Аз ги държа. Гледам погледа, гледам реакциите, вниманието и правя така, че да докосна хората.

Какво да ви кажа, с изпълненията си успяхме да вдигнем китайците да играят по масите, а те са толкова скромни хора.  А българската публика ми е на сърцето и съм спокоен, ще бъда в свои води на концерта днес в Пловдив.

- Още от дете се занимавате с музика, но кой е най-дългият период,  в който не сте свирил?

- Имах такъв период, чувствах обида. Обвиняваха ме, че с новата си музика развалям традиционната. Бях спрял две години да се занимавам с концертна дейност, изчезнах от публичното пространство.  В един момент започнаха отново да ме слушат, да търсят и старите ми, и новите изпълнения.  Говоря за музика от 1985 г., която стана популярна доста по-късно.  Хората не разбираха как може да комбинираш джаз и балканска музика. Той Ибряма свири циганско, той разваля музиката – такива обиди бяха. А сега какво стана?

- Стана това, че ви определят като най-великия кларинетист на Балканите…

-  Знаете ли, свирил съм с най-великите музиканти на нашето време и ми правеше кеф, че мога да творя с тях.  Но имах и този труден период.  Милчо Левиев, Огнян Видев – те ми даваха кураж. Казваха: „недей, и ние бяхме на същия хал”. Огнян ми е като брат, Милчо ми беше като баща.  Ако не бяха те, наистина не знам какво щеше да се случи.  Жена ми се притесняваше да не се разболея.  Много трудно новото си прокарва път.  Сега е много различно – половината свят свири моя музика.  Питайте музикантите -  няма такъв, който да не свири мое парче. Песните ми са яки, игриви, с възможност за много импровизация.

- Явно сте силно свързан с Пловдив.

- Десет  години съм живял в Пловдив и имам много интересни истории. Имаше много майтапи, много съвместни преживелици.  Милчо Левиев ми казваше: „взимай малката свирка и да посвирим”.  Следваха импровизации с часове, то става музика за записване. Какво да ви говоря.  Тъжно ми е – отиде си един много талантлив човек. Последният ни концерт беше в Солун – само аз и той. 

Съжалявам, че ме изгониха от Пловдив. Не ми дадоха жителство, не успях да си купя къщата, където живеех на ул. „Цар Асен” 33.  Никой не успя да ми помогне. Аз живях там от 1974 до 1984 г. Най-парадоксалното е, че човекът, който не ми даде жителство, сега давам хляб на сина му.  Иначе днес щях да съм майна.

-  Каква музика слушате в колата си?

- Не слушам. Позволявам си единствено новини по радиото. Не искам, защото ще ме подвежда. Предпочитам да се усамотя.  

- Кои са най-запомнящите се концерти в славната ви кариера?

- Най-запомнящият се концерт е в Америка в шоуто на един от най-известните им и добри джаз и фънк саксофонисти.  Ние като започнахме да свирим, той започна да се смее, защото така и не успя да се включи и да свири с нас. Не успя да хване ритъма на нашите хора.  Истината е, че за мен всеки концерт е важен. На всеки концерт  свиря, това което извира от душата ми.

- Как открихте джаза като музика?

- Всъщност Милчо и Огнян ме определиха като джазмен, защото вие знаете коя е моята музика. Но аз съм в състояние да импровизирам върху една малка тема  по 4-5 часа. Двамата ме гледаха и слушаха. Казваха: „ето това е джазът”.

- Имал сте дълъг и цветен живот, нали?

- Моята история е много дълга.  Искат книга да пишат,  но аз не искам да остане. България не заслужава  моята история.

- Какво ви кара да се чувствате обиден?

- Късно е за китка. На стари години не ми трябва признание. Не искам нищо. Имам световно признание с награди от ВВС, от Лисабон. Тогава се сетиха от кумова срама.  Минах през много неща – изселването от Пловдив, смяната на имената през Възродителния процес, гониха ме.  Нападаха ме, че свиря ромска музика.

Дори ме затвориха. Свирех на сватба на Кенана в Хасково. Свиря на такава сватба, как да не изсвиря един кючек за булката. Някой е чул на вилата си, изпратиха ни и хайде към Белене.

Слава богу, оправихме се, имахме приятели  от Военната прокуратура в Пловдив. Много готини хора, не знам живи ли са – полковник Запрянов и полковник Георгиев. Дойдоха в 3 часа да ни спасяват. Не успяха, осъдиха ни, но с много по-лека присъда след намесата им.  Уазката беше готова за целия оркестър, а посоката  Белене.

- Как живеете днес и какво ви прави щастлив?

- Много малко – срещи от време на време с любимата ми публика. Имам деца. Имам си къщичка, кокошки – ето сега са тук до мен. Под асмата съм и е хладно, макар България да е нажежена до червено. Ще откъсна два домата от градината, ще направя една салата.

- Разбрахме, че никога не спазвате програми, но какво все пак да очаква публиката в Пловдив?

-  Знаете ли, публиката на моите концерти знае какво я очаква. Аз ще им поднеса точно това, но и много неочаквани неща и изненади.  Ще чуят 100 процента Ибряма.  Аз съм като шило, което в торба не стои. Затова идват хората.  Като тръгне мисълта в главата, като се настроя с помощта на публиката, грабвам първото парче и после отпускам.

ПРОГРАМАТА НА ФЕСТИВАЛА:

4 август
21 ч., Лятно кино „Орфей“
Иво Папазов-Ибряма и оркестър „Тракия“
Билети в мрежата на Еventim и онлайн 

5 август
21 ч., Лятно кино „Орфей“
"7 steps to the Mistery" - Антони Дончев джаз квартета с ЕВА Квартет със специалното участие на Пантелис Стойкос (Гърция)
Билети в мрежата на Еventim и онлайн 

6 август
21 ч., Лятно кино „Орфей“
"Destino Tango Trio" - Людмил Ангелов (България), Кристина Вилалонга (Испания), Виктор Вилена (Аржентина)
Билети в мрежата на Еventim и онлайн 

Фестивален билет в мрежата на Еventim и онлайн