Интересната история на  античния хамбар, проучен при разкопки на Небет тепе през 2023 г., тръгва по света. Проучвателят София Христева и колежката ѝ докторант в НАИМ при БАН Хана Христова представиха изследванията си на международна конференция в хърватската столица Загреб.

„Представихме палеоботаническите изследвания на дървената бъчва, зърното, което се е съхранявало в нея, както и останките от плат, които вероятно са от някакъв чувал. Вълнуващо бе, защото срещнахме с колеги от научната общност и обменихме информация за аналогични находки. До този момент нямаме намерен паралел в района за откритата от нас бъчва и е интересно дали археолози от други държави имат подобен опит“, разказва археологът София Христева от РАМ-Пловдив.

Припомняме, че при проучванията си тя и екипът ѝ разкриха античен хамбар на Небет тепе.

Анализът на овъглената дървесина показа, че за направата на стените на бъчвата е използвана ела, а за обръчите – леска. Дървените стелажи, които също бяха открити при разкопките, са изработени от ела.

„За територията на България това е първата такава археоботанична находка. Вероятно дървесината е била специално селектирана, тъй като видовете се срещат на надморска височина от 500 до 1800 м. Данните от различни археологически обекти в Европа показват, че през периода често се използват тези дървесни видове за изработката на бъчви“, показва изследването.

Останките от плетената тъкан, открити около бъчвата и стелажа, са от чувал или торба и най-вероятно за направата са използвани коноп или лен. Нишките са усукани и изтъркани в проста плетка, поставени са успоредно една на друга чрез подпъхване.

Вътре в бъчвата, трапезната амфора и чувала специалистите откриха еднозърнест лимец, мека пшеница, ечемик, двузърнест лимец, овес, сбита пшеница, просо, както и останки от бакла и леща, черупки от орех и семе от бял бъз.

Това е първият международен форум, на който археолозите от РАМ-Пловдив представят проучванията си и възможност обектът – наречен паспортът на древния град, да бъде популяризиран по цял свят.