Историческият музей представя реставрираната учебна стенна "Карта на земните полукълба", използвана като помощно средство в обучението по землеописание, което ние днес наричаме география. Тя служела за това, учениците да възприемат знанията за света не само чрез текст, но и чрез изображение, което правело ученето по-лесно, по-интересно. Картата е издавана и предлагана от Книжарницата на Христо Г. Данов и е свидетелство за стремежа на българските учители да въвеждат модерни за времето си методи на преподаване чрез визуализация.

Реставрацията е извършена от Христина Цветкова – дългогодишен реставратор, както и ръководител на Лаборатория за консервация и реставрация към ОИ "Старинен Пловдив", благодарение на чийто професионализъм тази културна ценност е съхранена и представена в своя автентичен вид.

Нека да се върнем назад във времето – втората половина на XIX век – търсят се начини как да се "повдигне" образованието на нашия народ. Христо Г. Данов е убеден: "всички предмети трябва да се учат с разум, а не както е било досега – наизуст".

„Кога ся приказва на дѣца-та урокъ трѣбува да се имъ ся покажѭть на картѫ-тѫ всичкы нѣща, що ся срѣщат въ урока, и въ всякой случяй да ся не оставять да си учять урока изустъ прѣди да го научять добрѣ по картѫ", пише в предговора си Йоакил Груев в "Малък землеописателен атлас за деца" от 1866 г., издаден от книжарницата на Христо Г. Данов.

В каталозите на книжарницата на Христо Г. Данов можело да се открият разнообразни географски помагала – географски карти, глобуси, модели на небесен хоризонт, планетарий и др. Те служели не само за онагледяване на материала от учебниците, но и за да се формира чувство за универсална принадлежност към човешкия род, обитаващ планетарения си дом – Земята.

В “Летоструй" от 1869 г. пише, че образованият човек: „Трѣбва да познава земѭтѫ, на коѭто живѣемъ; т.е. да познава какво нѣчто е земята; какво мѣсто дрьжи тя въ свѣта; отчто става на неѭ день и нощь и отгдѣ доходи да бывать на неѭ пролѣть, лѣто, есень и зима. Да знае что ся намира вѫтрѣ въ земѭтѫ, отвънъ и отгорѣ на неѭ, и още да знае, че слънцето грѣе и за другы села и градове и за другы царства и народы по земѭтѫ, а не грѣе само за него и за неговото рождено мѣсто; освѣнь това трѣбва му да знае, гдѣ какви народи живѣѭть, гдѣ какви мѣста и градове ся намирать и въ кои отъ тѣхъ каква стока излази или влази. На всичко това учи Землеописанiето".

„Карта на земните полукълба“ ни дава възможност да оценим еволюцията на визуалните педагогически ресурси. Наблюдението, разбирането и откривателството винаги ще присъстват при човека като етапи от познавателния процес – както тогава, през XIX в., така и днес", казват от Историческия музей.