Днес празнуваме Игнажден. Игнатий Богоносец е втори поред епископ на Антиохийската църква. Известен е и като ученик на Св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Прозвището му Богоносец е свързано с предание, което води началото си от Св. Симеон Метафраст (X век), според което Св. Игнатий е детето, посочено и прегърнато от Иисус Христос, когато апостолите спорят за първенство.
В Източна България на Игнажден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на Новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.
Най-характерен за празника е обичаят "полазване". От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако "сполезът" е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко. Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: "Колкото искрици, толкова яренца в кошарата."
Има няколко поверия за този ден: ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша; ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие; добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа, вали сняг; ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие. Друго поверие е, че не бива да се изнася нищо от къщата - най-вече огън, жар или сол - за да не излезе берекетът, както и не се иска и не се дава нищо назаем.
Имен ден празнуват: Игнат, Игнатка, Искра, Искрен, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Светла.
Още от категорията
Костадин Кисьов за „Старинен Пловдив”: Нехайно управление и некадърни реставрации