Чаровната Ирина Иванова е артист по сърце и душа, доказала своите таланти на много места из България, но един от любимите й градове си остава Пловдив, въпреки че родом не е от тук. Талантливата и всестранно надарена художничка обича да изразява насторенията си върху платната. Всеки, който се докосне до нейното изкуство, може да усети и да се зареди с позитивизъм и топлота.
Артистичността и не спира до тук, а се изразява и в други професионални занимания – фитнес тренировките и здравословния начин на живот са втората й страст. До този момент произведения са оценени от хората и вече радват домовете на повечето от тях, но вярва, че най-големите й постижения й предстоят в близко бъдеще.
За нея изкуството е магическа страна, където може да бъда себе си, да е свободна, и да формира света според нейните въображения, настроения и мечти.
Решихме в следващите редове да ви разкажем малко повече за нея и да ви представим нейните произведения на изкуството:
- Разкажете ни на кратко за себе си?(и животът ви прекаран в Пловдив)
- Здравейте,казвам се Ирина на 29 години съм от град Бургас, занимавам се с живопис. Професионалното ми образование е художник – живописец. В Пловдив имах щастието да живея една година и да опозная неговия творчески дух. Той е един от малкото градове в България, в който е съчетан – модерният живот заедно с творческият дух на Стария град. Направи ми впечатление, че един толкова преуспял и растящ град не забравя историята си и издига в култ творчеството. Там е един истински рай за художниците като мен, те биха могли да намерят наистина поле за изява. Другото, което ме впечатли е величествената природа, която се поддържа и така се дава възможност на трениращите да практикуват по-добре любимият си спорт, понеже фитнесът е втората ми страст. Да не забравяме, разбира се и пищните пловдивски пазари! Не познавам град с такога изобилие на пазари от здравословна и питателна храна.
- От кога се занимавате с рисуване и какво ви вдъхновява в работата ви?
- Занимавам се с рисуване от малка, както всички деца, с разликата, че аз рисувах малко по-увлечено и не спрях да рисувам дори когато порастнах. По-професионално започнах да се занимавам в гимназията, там вече бях в специализирана паралелка по изобразително изкуство. Имах часове по рисуване всеки ден, ходих на пленери, както и допълнително на частни уроци по рисуване. Професионалното ми образование по изобразително изкуство продължи, и когато започнах да следвам във Великотърновският университет. Там рисувахме буквално от сутрин до вечер всеки ден. В работата ми ме вдъхновява всичко, което ни заобикаля в ежедневието - живота и красотата, която обикновенните хора не могат да видят и подминават с лекота, а художникът изследва и я пресъздава в картина така, че да е видимо и оценено за останалите. Вдъхновение дават и другите изкуства като музиката, литературата, модата, интериора, постиженията на великите личности, както и личните емоции.
Един художник не трябва да се интересува само от собственото си изкуство, а от всички видове изкуства и дори науки, които го заобикалят по света. Така например се запознах и с две талантливи момичета от Пловдив - народните певици Калина и Невена. Преди няколко месеца, вдъхновена от тяхната фотосесия, снимана в красивите лавандулови полета на България, реших да попитам дали мога да използват снимките и да ги нарисувам през моята призма. Тъй като те също са хора на изкуството, приеха с удоволствие. Понеже се готвя за съюза на художниците и искам да им представя нещо българско, мисля че тези картини са повече подходящи.
Вижте и какъв е крайният резултат:
- Имате ли любими художници?
- Разбира се както всеки човек, който се занимава с изкуство. Привърженик съм на френските импресионисти, харесвам също и руските класици. Като любими художници мога да посоча Клод Моне, Едуар Мане, Реноар и един английски художник Лорънс Алма-Тадема.
- Прави ни впечатление,че обичате да рисувате пейзажи и лица.Защо?
- Главно обичам да рисувам лица, защото в тях има повече живот от всичко останало и носят по-голяма информация на творчески емоции.
- Случвало ли ви се е да видите нещо,което никога не бихте нарисували?
- Да, и ако не ме е вдъхновило достатъчно, за да го пресъздам в картина тогава го фотографирам понеже обичам също да снимам.
- Смятате ли,че очите казват всичко?
- Да, те издават всичко не само при хората, дори и при животните. Не ти трябват думи, а достатъчно интуиция, за да разгадаеш по очите какво искат да ти кажат всъщност.
- Разкажете ни за своите постижения, с които се гордеете най-много?
- Вярвам, че най-големите постижения, с който ще се гордея ще се случат в близкото бъдеще. Понеже съм перфекционист и човек на високите цели. Това, което ме радва до този момент е че моите произведения са оценени от хората и вече радват домовете на повечето от тях.
- С какво друго се занимавате?
- Както споменах в представянето ми другата ми страст е спорта. Понякога се чудя, кое от двете обичам повече. Истината, е че ги обичам и двете в пълния смисъл на думата. Занимавам се с фитнес, функционални тренировки, бягане, спининг, и когато позволява времето тренировка на лостове на открито (така наречения street fitness). Тренирам доста усилено всеки ден, дори по няколко пъти.
- Как бихте описали своя стил на работа?
- Моят стил на работа оставам на страничните хора да го опишат понеже човек не може да се види така, както го гледат другите отстрани. Иначе аз бих се описала като импресионистите.
- За какво мечтаете?
- Имам лошият навик когато имам мечти да ги пазя лично за себе си. Ще го направя и тук .Ще загадна леко само, че желая да работя само и единствено за себе си.
- Какво ви предстои от тук нататък?
- Имам за цел да си отворя собствено ателие-галерия и да навлизам все повече в обществото на художниците. А защо не и да участвам в културният фестивал „Капана“ провеждан в Пловдив всяка година. Замислям се също и да се специализирам в по-модерните узкуства като графичния дизайн.
Още от категорията
Костадин Кисьов за „Старинен Пловдив”: Нехайно управление и некадърни реставрации