Микеле Плачидо казва: "Можеш да се снимаш в хиляди филми, но истински актьор ще станеш само в театъра. Само на сцената можеш да разбереш колко наистина струваш".
"Микеле Плачидо е абсолютно прав. Стигнал съм до този извод по свой собствен път. Театърът те прави актьор, а телевизията и киното те правят просто известен. Когато започнах да работя и конкретно за роля, спектакъл, с колеги и режисьори, когато разбрах, че това е изключително сериозна професия, за която трябва характер, разбрах, че това е нещо, което обичам. Сладостта идва с времето", заяви актьорът Христо Мутафчиев пред Bulgaria ON AIR.
"От големите преподаватели в НАТФИЗ съм разбрал едно основно нещо - трябва да знаеш защо излизаш на сцената, какво имаш да кажеш и защо го казваш. Тогава имаш работа на сцената. Много се научихме да приемаме Левски като портрета от стената зад бюрото на някой министър. Не си даваме сметка, че е бил жив човек. Вярвам, че светът може сам да се справи с бедствията, които връхлетяха народите около нас. Трябва само да имаме кураж и смелост", допълни Мутафчиев.
Славата отнема от личното пространство
За актьора славата отнема незабелязаността на човека, но е и голяма отговорност.
"Славата е нож с две остриета, защото отнема свободата и личното пространство на човека, не на твореца или актьора. От министъра на културата зависи благосъстоянието на цял един сектор. Никой от министрите не удари по масата за бюджета. Всеки се натиска на креслото. Аз не мога така и поради тази причина не съм удобен министър. Затова и не искам да съм министър. Канили са ме поне 3 пъти, всеки път се измъквам", поясни актьорът.
Мутафчиев не разделя живота си на години, в които мечтае във всеки период какво да изиграе, а предизвиква себе си.
"Много чувствителен и романтичен човек съм, просто хората не го знаят. Не мога да разделям живота си на години и да си мечтая във всеки период какво да изиграя. Трябва да има провокация. Провокация е да ангажирам мислите на Теа Денолюбова да напише "Боже мой". Като го написа като текст, Теа ми се обади и ми каза "искам така да бъде направено представлението, че публиката да си каже за човека, който говори, че е пич". Играя в Шумен представлението, след това идва една дама при мен и ми казва: "през цялото време исках да дойда да ви прегърна". Обадих се на Теа и ѝ казах, че сме си свършили работата", сподели още актьорът.
Признава, че не мечтае да изиграе определена роля, защото изигравайки я, мечтата приключва. Неговият вдъхновител е Васил Левски, а от известно време - Христос.
Още от категорията
Костадин Кисьов за „Старинен Пловдив”: Нехайно управление и некадърни реставрации