Живописецът Христо Бозуков се завръща в Градска художествена галерия с 37 платна, създадени специално за проекта му „Деструкция на реалното“. Изложбата ще се открие на 2 юли от 18 часа в Залите за временни експозиции на Главната и продължава до 22 юли.

Бозуков е роден в Пловдив през 1987 г. Магистър е по стенопис във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (2014). Член е на Дружеството на пловдивските художници и на Дружеството на Берлинските художници (BBK). Участва в близо 80 изложби в България и чужбина (Холандия Франция, Сърбия, Германия, Румъния), от които 26 са самостоятелни. Канен е в 7 резедентни програми и международни пленери извън страната. Носител е на редица български награди в областта на живописта.


- Г-н Бозуков, какво се крие зад това на пръв поглед стряскащо заглавие "Деструкция на реалното"?

- Деструкция на реалното - отразява същността на работата на един артист. Понякога, за да направиш нещо, ти първо го разрушаваш, разваляш, за да стане нещо хубаво. В този смисъл изложбата не е толкова деструкция, колкото събиране, защото когато нещо се разпадне, след това трябва да бъде събрано. Всъщност заглавието е и една отправка, защото живеем във време, в което не знаем кое е реалното и кое - илюзорното. Затова реших да пробвам и да видя докъде мога да стигна като започна от фигуративното, за да доведа фантазията си до една завършена картина. Всяка една творба е провокирана от различни неща от реалния ни живот. Работих върху този проект "Деструкция на реалното" две години и съм доволен от това, което виждам в Градската художествена галерия.

- Казвате, че реалният живот ви е провокирал - с какви теми, сюжети, случки?

- Предпочитам всеки един зрител да застане пред картините ми и да види своите истории. Те са важните, а художникът, за да не го обърка, трябва да запази своето преживяване в себе си. Иначе има много неща, които ме провокират и ме карат да застана пред платното. Например сега, докато се разхождах из галерията, видях червената ми картина. Спомних си миналата година, когато  имаше огромни пожари. Това червено е от пламъка на онези пожари.

- Живеем във време на тотално разделение и войни, как се отразява това на артиста, свят, облечен в черно?

- Знаете ли, аз смятам, че черният цвят е красив и неслучайно го използвам в немалко свои картини. Колкото за времето - според мен винаги е имало войни, разделение. Явно на човечеството му е писано да мине през това, не може да го прескочи. Разбира се, че по един или друг начин всяко едно събитие влияе на артиста. Аз следя какво се случва. Преди две години се завърнах в България именно защото тук ми харесва, защото е по-спокойно. Както се казва: "Господ е българин". Надявам се страната ни да остане оазис на спокойствието и тези разтърсващи събития да ни подминат. За един художник в такава ситуация остава единствената възможност да отрази събитията и емоциите, породени от тях, в картина.

- Кое е нещото, което ви носи радост и ви кара да работите?

- Всеки ден съм в ателието, това е въпрос на дисциплина и отговорност. Иначе не се получават нещата. Ако трябва да отговоря с усмивка - жените са най-вдъхновяващото и хубаво творение на природата. Красиво е и в Стария град, не ми омръзва да се разхождам там. Има особена енергия, която те кара да се завръщаш. Аз съм оптимист, случват се хубави неща в България - ето, предстои ни влизане в еврозоната и мисля, че нещата ще стават по-добре. Поне аз го чувствам така и това се отразява на работата ми - щом си рисувам, значи всичко е супер.

- Кои са другите ви любими места, където обичате да ходите?

- Много са. Особено, след като Пловдив бе избран за Европейска столица на културата. Промяната стана видима - има много места, които да избереш за разходка или посещение, има много събития. Когато ги видиш - се вдъхновяваш.

- Остана ли в миналото Нидерландия като ваш втори дом?

- Живея в родината си, в Нидерландия бях в продължение на три години. Работя тук - в Пловдив, но продължавам да работя с мениджърката си там и тя ми организира изложби и движи нещата ми там. Най-първата ми мащабна изява в чужбина обаче е във Валенсия през март 2026 г.