Организаторите на Форум за устойчиво развитие на сценичните изкуства в България настояха за още средства за сценичните изкуства и фонд "Култура" в бюджета на Република България за 2026 г. В отворено писмо до премиера, министъра на финансите, председателя на НС, министъра на културата, председателите на комисиите по култура и медии и бюджет и финанси в НС те призовават за промени в ЗЗРК и методиката за финансиране на сценичните изкуства. Документът е подписан от проф. Пенко Господинов - зам.–ректор на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, д-р Диана Андреева–Попйорданова - директор на Обсерватория по икономика на културата и Център за медийни изследвания, аудиовизуална политика и културни индустрии „доц. д-р Биляна Томова“(УНСС), Христо Мутафчиев - председател на Съюза на артистите в България, Мирена Станева - директор на Българска музикална асоциация, проф. Николай Йорданов - директор на Международния театрален фестивал „Варненско лято“.

Ето какво гласи пълният текст:

"В контекста на подготовката и приемането на новия държавен бюджет на Република България и по-конкретно средствата за група "Култура" и в частност – бюджета на Министерство на културата за 2026 година, се обръщаме към Вас с категорично настояване за осигуряване на допълнителни публични финанси в размер на 30 млн. евро за сценичните изкуства, както и 5,2 млн. евро допълнително увеличение на субсидията за Национален фонд "Култура". Това финансиране е от стратегическо значение за устойчивото развитие на сектора, за гарантиране на достъпа до култура в национален и регионален мащаб и за съхраняване на професионалния потенциал в държавните културни институти.

В допълнение на нашите спешни искания по бюджета на Министерство на културата, настояваме за увеличаването на процента за култура от БВП, което е стратегическа инвестиция в човешкия капитал, социалната кохезия и устойчивото развитие, а не разход с краткосрочен ефект. По-високият процент за култура от БВП гарантира по-стабилно финансиране на културните институции, по-добри
условия за творците и по-широк достъп на гражданите до културен живот.

Настояваме този процент да бъде увеличаван постъпково, считано от 2026 г. – с 0,1%, в рамките на петгодишен период, като се изхожда от предвидения към момента размер от 0,5% от БВП за култура (2025 г., 2026 г. и 2027 г.), така че да се осигури предвидимост, устойчивост и плавно адаптиране на бюджетната политика в областта на културата и достигане до 1% от БВП.

През последните години българските театри, опери, филхармонии и куклени театри изпълняват не само артистична, но и социална мисия. Те осигуряват културен достъп в малки населени места, допринасят за културно, демократично и гражданско образование, създават работни места и значителен икономически ефект чрез насърчаване на туризма и културното предприемачество. Всеки лев,
вложен в сценичните изкуства, се връща като добавена стойност в местните икономики, особено в контекста на прилагането на политиката за културна децентрализация и повишаване на качеството на живот извън столицата. Секторът е и сред най-засегнатите от инфлационните процеси, нарастващите разходи за енергия, транспорт, сценична техника, материали и труд. В същото време, очакванията към институциите растат – за качествен репертоар, за обновена инфраструктура, както и за развитие на нови публики.

Привличането и задържането на млади професионалисти и повишаването на художествените стандарти в институтите са немислими без стабилна финансова подкрепа. В тази връзка предлагаме в рамките на бюджетната процедура за 2026 година да бъде предвидено допълнително финансиране в размер на 30 млн. евро за държавните културни институти в областта на сценичните изкуства, както и допълнително увеличение на средствата за субсидии на Национален фонд "Култура" с допълнителни 5,2 млн. евро.

Това ще осигури реално повишаване на капацитета на културните институции и достойно заплащане на заетите в сектора; обезпечаване на национални и международни участия, фестивали и създаването на нови продукции; стимулиране на иновации, устойчиво управление и партньорства между институции, общини и независими структури в културата; устойчиво развитие на независимия сектор в сценичните изкуства; укрепване на регионалната културна инфраструктура и развитие на равно разпределена културна карта на България.

Подкрепата за сценичните изкуства е не само културна, но и обществена инвестиция – в човешки капитал, в образование и национална идентичност. Българската сцена е сред малкото пространства, където обществото продължава да търси смисъл, диалог и принадлежност. Устойчивостта на тези институции е равнозначна на устойчивост на културния и социалния живот на страната.

Като следваща спешна стъпка е необходимо да се предприемат мерки за промяна на Закона за закрила и развитие на културата, като се включат текстове, които да гарантират адекватен обем на финансиране на сценичните изкуства, както и актуализиране на методиката за финансиране на държавните културни институти. Това следва да осигури достойни условия на труд, високо художествено качество, партньорство с други участници в културната екосистема и устойчиво развитие на сценичните изкуства в страната.

В този контекст настояваме за поетапно нарастване на дела за култура от БВП, така че публичното финансиране да отразява реалния принос на сектора за устойчивото икономическо и социално развитие на страната. С оглед на изложеното, настояваме категорично Министерството на финансите да предвиди посочените допълнителни средства в проекта за държавен бюджет за 2026 г., в тясно сътрудничество с Министерството на културата и професионалните организации в сектора и очакваме среща в Народното събрание през тази седмица за активен диалог за публичните финанси в областта на културата."