Мащабна и респектираща като обем монография „Цанко Лавренов (1896-1978)” на английски език бе представена снощи в Епископската базилика. На връх рождения ден на големия художник внукът му Лаврен Петров избра родния град на Лавренов, за да разкаже за внушителния проект. 

Той започна с голяма юбилейна изложба, провокирала и създаването на монографията.

„Когато Лаврен Петров ме покани да разгледам архива на Цанко Лавренов, бях впечатлена колко систематизиран и внушителен като обем е. Това ме накара да преосмисля и да разбера колко по-солидна роля е играл и колко по-голям принос е имал в българската изкуствоведческа наука. Дадох си сметка, че вървим към създаването не просто на една книга за юбилейната изложба, а монография, която да разкрие в пълна степен творческия принос на Цанко Лавренов. Ние като изкуствоведи рядко попадаме на така добре съхранени от наследниците архиви. Лаврен е изключителен пример как се пази жива паметта за художниците и тяхното изкуство”, разказа Анелия Николаева, уредник в Националната художествена галерия.

Монографията изтъква и приноса на художника към опазването на културно-историческото наследство в Пловдив, но и не само. Лавренов има солиден обем критически текстове, а откритие дори и за запозната с творчеството му публика ще бъде изненада разделът, посветен на графиките, рисунките и илюстрациите му. 

„Поставихме си задачата да изградим един кристален образ на художника”, допълни Анелия Николаева. 

И в българското, и в английското издание на монографията от близо 600 страници, са оформени модули, които очертават най-важните етапи в творческия път на Цанко Лавренов. Всеки един от тях е представен със задълбочен изследователски текст и илюстрации с документи и репродукции. Илюстрациите са над 1300. 

„Има една много интересна история. Цанко Лавренов поддържал приятелски отношения с шведско семейство, съпругът от което е работел в тютюневата индустрия в Пловдив. Когато си заминават, той им подарява картина. Успяхме да издирим дъщерята и тя ни изпрати снимка на тази живописна работа. Включена е в монографията”, разказа Николаева. 

Тя благодари на всички институции, сред които и Градската художествена галерия, допринесли за раждането на книгата. Спомена поименно и Мимо Райчев, който също е сътрудничил активно. 

Николаева обясни, че за съжаление за повечето от големите ни художници се говори с клишета, но след монографията на Цанко Лавренов вече няма да е така. 

„Имала съм щастието да работя с подобен богат архив като този на Лавренов – този на автора на герба на София Харалампи Тачев. Интересно съвпадение е, че Цанко Лавренов е съпричастен към създаването на герба на родния си град Пловдив. Той е дал идеята. В създаването на библиографската част от монографията, с изненада установих, че събраният материал не просто показва развитието на Цанко Лавренов, но и чертае картината на българския свят през целия 20 в. Открих един артист с необикновена интелигентност, интелектуалец в най-пълния смисъл на думата. Личност, която се запазва от началото до края във висшата енергия. Лавренов е ерудит, който е гордост за България.  Хубаво е, че английската версия на монографията ще достигне и до международна аудитория”, разказа изкуствоведът Жанет Митева (НХГ), която също е част от авторския екип. 

Авторът на текста за светогорския период на Лавренов Владимир Димитров сподели, че читателите ще научат интересни детайли, защото „това е една от най-вдъхновяващите части от творчеството му”. По разбираеми причини преди 10 ноември 1989 г. то остава встрани. 

„За мен това е една емоционална вечер. Голямата ни победа е, че тази монография вижда бял свят без нито стотинка от държавата. Върху английската версия работихме повече от две години, включихме нови произведения. Искам да благодаря специално на преводачите Нигрита и Филип Дейвис. Радвам се, че получихме подкрепа от много хора и институции. Ще ви дам пример – с помощта на Външно министерство бе върната картина на дядо ми от Посолството ни в Букурещ. Тази картина също е документирана. Радвам се, че предстоят още много активности, свързани с личността на Цанко Лавренов. На 12 декември 2023 г. в София ще бъде представена една изложба с непоказвани творби”, разказа изкуствоведът Лаврен Петров. 

Той подчерта, че съвсем съзнателно и точно на 24 ноември е избрал да направи премиера в Пловдив и то в Епископската базилика. 

„Това е най-хубавият музей в България, мястото е символ, а Цанко Лавренов е символ на българската култура и възраждането на българския дух. Още повече, че е роден само на няколкостотин метра оттук”, каза още Петров. 

Мащаба на проекта обобщи изкусвоведът проф. Галина Лардева, която бе водеща на представянето: "Става дума за впечатляващо усилие на огромен екип хора. Резултатът е един много задълбочен том, който ще остане в историята на изобразителното ни изкуство".

На финала на срещата Лаврен Петров покани присъстващите на прожекцията на филма „Нестинарка” – голямата среща на Марин Големинов и Цанко Лавренов” на 30  ноември от 19 часа в Lucky Дом на киното. 

МОНОГРАФИЯТА: 

Монографията „Цанко Лавренов 1896 – 1978)“ е факт благодарение на партньорството на фондация „Цанко Лавренов”, издателска къща „Труд”, музеи, галерии, частни колекции.  Английският вариант е в превод на Нигрита и Филип Дейвис. Обемното и богато като съдържание издание е първото, което в цялост представя творчеството и личността на една от най-изтъкнатите фигури на българското изкуство.  Изданието има амбициите да публикува цялото живописно наследство на художника с цел да документира.

Автори на текстовете са Лаврен Петров, Анелия Николаева, Ружа Маринска, Владимир Димитров, Станислава Николова, Катя Тинева, Жанет Митева. Художник е Людмил Веселинов, а технически редактор Стефка Иванова. Фотографи на повечето живописни произведения са Анатоли Михайлов и Емил Данаилов.