Православната църква чества рождението на св. Йоан Кръстител. Син на йерусалимския свещеник Захарий и жена му Елисавета, Св. Йоан Кръстител се ражда половин година преди Христос - по времето на цар Ирод, управлявал Юдея от 30 г. преди Рождество Христово до 3 г. след Рождество Христово. През живота си светецът прокарва християнското учение сред юдейския народ. Известен е още като св. Йоан Предтеча, защото вървял преди Христос и подготвял хората за неговото рождение.

Родителите на св. Йоан получават вест, че ще им се роди дете, когато са вече на преклонна възраст: "Св. архангел Гавриил възвестил на Захарий: "Елисавета, ще ти роди син и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа, няма да пие вино и сикер и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си."

Денят е известен в българския фолклор като Еньовден, а празникът е сред най-популярните в обредния цикъл.

Според народното поверие на днешния ден цветята и билките имат най-голяма сила да лекуват. Освен че имат лечебни свойства, набраните билки служат и за гонене на духове, както и за правенето на магии. Те обаче трябва да се съберат, преди да изгрее слънцето. Преди първите лъчи се берат и полски цветя, от които се прави голям венец. През него се преминава три пъти за здраве, а после се пази през цялата година.

На Еньовден хората се изкачват по високи хълмове, за да видят изгрева на слънцето, и след това гледат сенките си. Ако те са цели, това е знак, че ще са здрави през цялата година.

На някои места в България има поверие, че еньовската роса също има лечебна сила. Смята се също, че от Еньовден времето постепенно започва да клони към зима.

Днес имен ден празнуват: Деян, Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.