Първото, за което се сещам, когато се спомене името на Джоко Росич, е ето този текст на песен в негово изпълнение.

Всички идващи чувства сравнявах
с любовта си към теб.
Всички бъдещи рани лекувах
с любовта си към теб.
Аз към чужди усмивки се втурвах
с любовта си към теб.
Да, прегръщах жени непознати
с любовта си към теб.
Даже твоето име забравих
с любовта си към теб.
Но в забравата странно живея
с любовта си към теб...
Уж не идваш сега в паметта ми,
но сърцето те помни докрай.
Любовта ми към теб,
любовта ми към теб,
любовта ми към теб

И не защото не съм гледала почти всичките филми с негово участие, а защото се изисква голяма сила и… бих казала мъжество, за да признаеш любовта си към една жена. Вече пет години Джоко Росич е при своята любима Лиляна и вероятно отново са щастливи заедно.

Все още чувам гласа му по едно от радиата, а дрезгавината и в момента отеква в ушите ми. Величествена осанка, невероятно присъствие и емоция излъчва всяко негово появяване. Участвал в над сто филма, много от които копродукции, Джоко Росич излиза от пределите на България и покорява екраните на много европейски държави, а също и Америка.

Едни от най-значителните му роли са в „На всеки километър“, „Осмият“, „Езоп“, „Демонът на империята“, „Хан Аспарух“, „Време разделно“, „Баща ми бояджията“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Войната на таралежите“ и още много други.

Хубаво е да си спомним за житейските  мъдрости, които ни остави:  

"За какво му е на един мъж да прави каквото и да било в живота си, ако няма една жена до него, която да му каже: "Браво, страшен си!"

"Мъж-жена. Това е първата и най-важна връзка. Тя ражда живот. Създава дом."

„Жената трябва да бъде жена с всяко вдишване и издишване. Когато се храни, когато спи, когато се движи. Атмосферата на жената е навсякъде. Не е в демонстративното разголване, то е за мъжете без въображение.“

„Когато една жена спре да навестява мислите ти, значи си се излекувал. Има загуби, които не се лекуват. Не е истина, че душата е безсмъртна. Всичко умира, остава само направеното, съграденото. Другото - престанеш ли да го мислиш и преживяваш – умряло е. Но пък тъгата е най-красивото, най-градивното свойство на душата.“

„Вече не правя дивотии. Човек ги върши дотогава, докато може да избяга. Аз вече не мога да бягам.“

„Моето богатство са хората около мен. Защото ако човек е сам на света, няма как да е щастлив.“

„На този свят няма сила, която да спре майка, защитаваща децата си, и мъж, бранещ любовта си. “

"Когато някой ми каже: „А бе няма вече добри хора...“ Това е толкова смешно, отвратително, нихилистично. Страната се пука по шевовете от добри хора."

“Тези, които отидоха в чужбина са слаби хора. Силните останаха тук.”

"Хората с най-тежките истории са с най-красивите усмивки."

Красивата усмивка на Джоко Росич и вярата му в добрите хора ще ни озарява всеки път, когато си спомним за него!