Третият от общо четири „Духовни маршрути в Пловдив“, които се провеждат през месеците септември и октомври, ще се проведе на 29. септември от 10.30 ч.  Той е посветен на „Град Пловдив в българската литература I“. Сборният пункт е Седмият хълм (градинката зад Джумая джамия). Желаещите ще преминат през парк „Седмият хълм“ - бивш „Кристал“ - улица „Антим I“ - площад „Цар Калоян“ (Ортамезар) - бул. „Шести септември“ - музей на Съединението - улица „Райко Даскалов“ - хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“. За литературната история ще разкаже доц. д-р Младен Влашки. 

Той е доктор по сравнително литературознание и по философия. Той е университетски преподавател, литературен историк, критик и журналист. От април 2018 г. е лектор по български език, литература и култура в Славянския семинар на Университета във Фрайбург.

Маршрутът в две части предвижда запознаване както с места, на които се е създавала българската литература (свързани с Иван Вазов, К. Величков, Захарий Стоянов, Христо Г. Данов и др.), така и посещение на местата, които са изобразени в художествените текстове.

Четвъртият маршрут със заглавие „Град Пловдив в българската литература II“ е на 6. октомври в 10.30 ч. със сборен пункт: на улица „Иван Вазов“ пред южните стълби на НБ „Иван Вазов“ и ще премине през ул. „Иван Вазов“ - Централна поща - Община Пловдив - улица „Май“ - Гроздов пазар -връх на Сахат тепе.

Пловдив е бил предмет на изображение в литературата още от Средновековието – тогава предимно в пътеписния жанр. След 1878 г., поради концентрирането на българския литературен живот в столицата на Източна Румелия, тук са всички активни български писатели, издатели, книжари. Тук се издава първото българско литературно списание „Наука“. Още в тези години места от пловдивския ландшафт се превръщат в литературни топоси в творчеството на Иван Вазов, на Константин Величков и др. След като столицата на обединена България се премества в София, Пловдив остава любимо място за гостуване и сказки на всички големи поети и писатели (сказките се изнасят предимно във Военния клуб), създават се и творби, посветени на Пловдив.

След 1944 г. градът вдъхновява Димитър Димов да напише романа „Тютюн“, Любен Станев също използва топоси от родния си град в своите романи. С появата на т. нар. „инфантилна проза“ Пловдив попада на страниците на Кольо Николов, Рашко Сугарев, Светомир Бабаков и т.н. В по-ново време тайните на града подбуждат написването на романа „Хълмът“ от Димитър Кирков, атмосферата на града примамва пътешественика на Златомир Златанов от „Храмови сънища“, спомените на Анжел Вагенщайн го превръщат в централно за действието пространство в романа „Далеч от Толедо“.

Пловдив има запомнящо се присъствие в българската литература чрез поезията на Иван Теофилов, Добромир Тонев, Йордан Велчев, Иван Вълев, Александър Секулов. Днешният град е най-широко представен в романите на Недялко Славов. За всичко това ще разкаже опитният водач доц. д-р Младен Влашки.

Събитията са с вход свободен.

Проектът е финансиран от Община Пловдив по Компонент 1 „Фестивали и значими събития“ и е част от Културния календар на града за 2024 г.