Една от най-ценните забележителности на Пловдив - акведуктът на Филипопол, се превърна в табло за любовни излияния и неразчетими надписи от анонимни драскачи. След не особено стилната и красива мода да се провесват чаршафи с признания над подлеза на ул. "Гладстон", влюбени с бушуващи хормони прехвърлиха вдъхновението си и върху недвижимата културна ценност. Въпреки че археолози и реставратори неспирно повтарят, че дори и най-щадящите методи за почистване увреждат паметника, няма археологически обект под тепетата, който да не е в риск заради влюбени и графитъри.

Акведуктът, построен през II-III в. и вероятно изоставен след средата на V в., е един от символите на просперитета на древния Филипопол, чийто граждани благодарение на съоръженията са получавали чиста планинска вода от Родопите. Освен фрагментите от акведукта са открити и каптажите им в близост до селата Марково и Куклен. Той се състои от два главни водопровода, отбиващи планинските извори в подножието на Родопите и обединяващи се край днешния пловдивски квартал Коматево. От Коматево към Младежкия хълм били насочени два успоредни акведукта, които минавали по склоновете на Младежкия хълм, Бунарджика и Сахат тепе, а наклонът бил към Таксим тепе. Там се събирала планинската вода, а после се отправяла в различните посоки на града. През II век Филипопол вече имал изградена водопроводна мрежа, която го захранвала с около 480 литра в секунда, или 43 000 тона вода ежедневно.

Значителна част от западния акведукт е била запазена толкова добре, че през 80-те години на миналия век е реконструирана и респектира с височината си пътниците, които се движат по Коматевско шосе. Интересен е начинът, по който е построено грандиозното съоръжение. За основа на неговите стълбове е изграден непрекъснат зид с ширина 4,40 м. Във височина е използван характерният за римляните начин на зидане - редове каменни квадри са последвани от редове тухли. Тази техника на градеж се нарича opus mixtum, или смесена зидария. Най-вероятно руините на основите, експонирани в новия Презентационен център, са част от този акведукт.

Не са много градовете в Европа, в които са открити акведукти. Това са били скъпи и трудни за строителство съоръжения, които само богати и значими градове са можели да си позволят. Части от акведукти днес могат да се видят в Рим. А руините на най-дългият и добре запазен римски водопровод могат да се видят във Франция, в близост до град Ним - това е т.нар. Мост над река Гард (Пон-дю-Гар).