Изключително добре запазена рогозка от естествен материал, датирана в ранния халколит – около 4800–4700 г. пр. Хр., откриха археолозите при разкопките на Плоската могила на Брезовско шосе.

Тя е разположена върху пода на жилище, което се е намирало на това място преди повече от 65 века. Благодарение на специфичните условия в земните пластове, нишките от органичния материал са се запазили ясно видими, което прави находката изключително ценна за изследване на културата на праисторическите хора.

Екипът е отделил материал за лабораторни анализи, които предстоят. Голяма част от рогозката е вдигната в цялост, за да бъде подложена на реставрация и консервация, с оглед бъдещото ѝ представяне пред публика, заедно с най-представителните находки от хилядите открити на обекта.

Това откритие не само обогатява познанията ни за халколитната епоха, но и представлява рядък шанс да видим органичен артефакт, съхранен през хилядолетията – нещо, което се случва изключително рядко в праисторическите проучвания.

„Праисторическите рогозки са били прости, функционални постелки, изработвани от местни растителни материали. Използвани са за подови настилки, стенни и таванни декорации, постелки за спални помещения и при работа – сушене на храни, обработване на зърно, плодове и др. Правят се в различни размери, според нуждите и са достатъчно гъвкави и леки за да могат да се преместват или събират в малки простанства“, разказва археологът проучвател Десислава Давидова.

По думите ѝ рогозките са много трудни за запазване, защото са направени от органични материали. Има единични оцелели находки, защото са попаднали при подходящи за това условия – анаеробна среда, замръзване, суша или овъгляване.

„Първоначалните данни сочат, че нашата рогозка е използвана за постелка върху пода. Подобни са откривани в огромната селищна могила Чатал Хююк, Турция. В торфените блата на северна Европа са откривани овъглени или отпечатани в глината рогозки. Понякога такива отпечатъци се откриват върху дъната на съдовете. По време на нашето проучване открихме такива съдове“, разказва още тя.

За направата на такива постелки-рогозки са използвани местни растителни видове, според региона – рогоз (Typha spp.), тръстика, папирус, слама, житни стебла, трева, юка, кора от дървета, лико от липа или върба. Предстои изследване на материал от рогозката ни за да разберем от какво е направена.

„Има три основни техники за направа на рогозки – оплитане, тъкане на примитивен хоризонтален стан и свързване с връв. Тепърва ще разберем каква точно техника е използвана, но засега предполагаме, че е оплитане“, разказва археологът.

Екипът открива и всякакви дребни инструменти от кост, кремък и камък, които се използват в създаването на битовите предмети и улесняват ежедневните дейности. Някои от тях вероятно са използвани за направата на тази или подобни рогозки, както и за текстилни и кожени облекла или аксесоари. Става дума за дървени и костни игли и по-дълги летви, остриета от кремък, каменни чукове и заглаждащи инструменти.

„Рогозките имат разнообразни функции – от домашно обзавеждане до религиозни и погребални практики. При нас става дума за домашна употреба. В много култури рогозката бележи „свещеното пространство“ – мястото, което е ползвано за почивка, храна, при раждане или умиране. Някои проучватели считат, че в Чатал Хююк рогозките са разделяли фукционално пространството в дома, като символично са маркирали прехода между „чисто“ и „нечисто“, светско и ритуално пространство. Маркира пространството за молитва, жертвоприношение и други религиозни дейности, като в някои култури е забранено да се стъпва върху такава рогозка“, разказва Десислава Давидова.

Археолозите от екипа подчертават, че направата на рогозката отнема време и затова предполага усвояване на определени техники и практика. Това са били приоритетно дейности, свързани с жените. Орнаментираните рогозки са притежание на по-високопоставените социално и обществено личности.

Чисто фукционалната им характеристика обаче е свързана с изолация от студ, влага, неравности, комфорт при седене, почивка и работа.

„Леглото като мебел се появява в много по-късни времена, до неговото изобретяване за легло е ползвана рогозка, постлана директно върху пода. Понякога тя се комбинира с обработени животински и текстилни постелки. Рогозките са ползвани при сушене и обработване на различни видове храни – зърно, плодове, билки. Те се ползват като чиста площ при изработване на керамични предмети, тъкане, резба, създаване на украешения и подобни дейности. Когато се окачват на стени, рогозките изпълняват освен изолационна функция, така също и декоративна“, разказват археолозите.

И допълват, че рогозката в праисторията е като вариант на мебел, килим, легло, покривка и „пространство за социален и духовен живот“, всичко събрано в плетка от растителни елементи. В праисторически времена рогозките са се изработвали от широк набор от местно достъпни растителни материали, подбрани заради тяхната гъвкавост, издръжливост и лесна обработка. В Европа и Близкия Изток се използват рогоз, тръстика, слама, върбово лико, папирус.

“Логично е, нашата рогозка да ни даде информация за местните видове растения и техники на изработване“, завършват те.