Изящно и вълнуващо, с мистична любовна история, тънка и деликатна като копринена нишка, отбеляза 143-годишнината си Пловдивският драматичен театър. Във вечерта на 11 декември пълният салон аплодира актьорите от спектакъла "Коприна" на режисьора Диана Добрева по едноименната творба на Алесандро Барико. Както при всяко изиграване през 4-годишния си живот на сцена, представлението накара публиката в залата да притаи дъх и да се наслади както на историята, така и на прекрасната актьорска игра, допълнена от красива сценография, костюми, мултимедия. Роден в годината, когато театърът отпразнува 140-годишнината си "Коприна" остава едно от заглавията, които се радват на любовта на публиката.

Преди представлението залата аплодира едно специално събитие - връчването на "Стипендиите на Ламбо" на Международния есенен театрален фестивал "Сцена на кръстопът".

"Има дни, които не просто отбелязваме, а преживяваме. Дни, в които поглеждаме занад, за да видим пътя извървян от всички преди нас, и дни, в които гледаме напред - към това, което предстои. Днес е такъв ден - 143 години Драматичен театър-Пловдив. От този град тръгва първата професионална трупа. От тази сцена думите започнаха да се превръщат в живи образи, мечтите - в спектакли, а хората - в публика, която вярва, че театърът е храмът на душата. Днес ние сме пазители на това наследство. Нашият най-голям дълг е да го предадем на младите, на онези, които ще продължат историята, защото театърът не е място, той е състояние на духа. То живее, само когато се споделя. Нека тази вечер е нашият начин да кажем "благодаря" на миналото и вярваме в бъдещето, защото театърът продължава да диша с вас - нашата публика, наше вдъхновение", каза директорът на Пловдивския театър Сюзанна Арутюнян-Василевска и покани на сцената артистичния и програмния директори на "Сцената" Кръстю Кръстев и д-р Росица Обрешкова.

"Добър вечер, уважаеми зрители. Честит празник! Искам да припомня думите на дядо Вазов: "Значи положи се вече здравата основа на българский народен театър". Колко красиво и колко точно го е казал, защото този театър е създаден от народа и гражданите на Пловдив. Вярвам, че вече 143 години му служи вярно и диша заедно със своята любима публика. Много съм щастлив, че на този ден ще връчим две стипендии, които са памет и надежда за бъдещето на българския театър - стипендията на "Сцена на кръстопът" и неговия основател Стефан Данаилов", каза Кръстю Кръстев и покани Росица Обрешкова да обяви имената на тазгодишните носители.

"Честит празник. Днес наистина е специален ден. Стефан Данаилов имаше една дарба, която бих определила с гръцката дума "агапи". Той обичаше и се раздаваше като живителна дажба дъжд. Тези, които най-често попиваха от тази дажба, бяха неговите студенти. Наричаше ги моите деца. Стефан Данаилов търсеше в своите студенти тази специална смесица от красота, приветливост, чар и човечност. Той държеше да са добри хора. Мисля, че тази вечер, благодарение на "Сцена на кръстопът", ние успяваме да изберем едни негови символични студенти. Нека те, дори и от небето, онова "агапи", което Мастера обичаше да раздава", обяви Росица Обрешкова и обяви имената на двамата носители на стипендията - Николай Станоев и Александра Свиленова.

От свое име Николай благодари за привилегията и обеща, че ще се постарае да отговори на очакванията и доверието. Станоев не пропусна да благодари на своя преподавател Пламен Марков.

Той прочете и благодарствени думи и от колежката си Александра Свиленова, която бе възпрепятствана да получи приза си лично.

Младата актриса, която вече е изключително популярна заради ролята си на Лита във филма "Гунди - легенда за любовта", благодари за признанието и посочи, че да е отличена от "Сцена на кръстопът" е важно и защото нейният преподавател Ивайло Христов прави първите си стъпки в академичното поприще именно с помощта на Стефан Данаилов.

След спектакъла имаше още изненади - актьорите в спектакъла "Коприна" почетоха с аплодисменти и торта колегата си Димитър Банчев, който празнуваше рожден ден. 

Специално за годишнината театърът поднесе комплимент на публиката и я изненада с чаша вино след края на празничната вечер във фоайето.