На 6 април любимият на цяла България актьор Васил Михайлов навършва 83 години. Професионалната си кариера той разпределя между театър, кино и телевизия в повече от 200 роли.
 
Във филмографията му преобладават роли на силни персонажи с непреклонен характер, оставили дълбока следа в българската история и литература. Хан Кубрат (в „Хан Аспарух”), хан Крум (в „Денят на владетелите”), Стефан Стамболов (във „Величието и падението на Стефан Стамболов”), Петко Каравелов (в „Мечтатели”), Сюлейман ага (във „Време разделно”), Вълкадин (във „Вълкадин говори с Бога”) и, разбира се, ролята, която му носи най-голяма популярност и стига до много поколения зрители, благодарение на едноименния сериал, тази на капитан Петко Войвода.
 
 
За превъплъщението си, Васил Михайлов печели наградата за най-добра мъжка роля на Фестивала на българския игрален филм във Варна през 1982 г.
 
Васил Михайлов е роден в Стара Загора, но произхожда от бежанско семейство от Мараш, Западна Тракия.
 
През 1964 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Желчо Мандаджиев. През същата година се ражда първородният му син Александър Михайлов (1964 – 2019), дългогодишен журналист в БНР, куклен режисьор, автор на детски пиеси.
 
Работил е като шлосер-матричар в завод „Светлина“, Стара Загора (1964 – 1967), в Хасковския драматичен театър, където е бил директор (1965 – 1966), във Военния театър (1967-) и в „Театър 199“, пред който могат да бъдат видени неговите отпечатъци на Стената на славата.

Михайлов е депутат във ВНС (1990), член на СБФД (1973), както и заместник-председател на САБ (1982 – 1989).

Най-голяма популярност му носи изпълнението на ролята на Петко Войвода в телевизионния сериал „Капитан Петко войвода“.
Стената на славата пред „Театър 199“ – пано с отпечатъци, послание и шарж на Васил Михайлов.

На 8 февруари 2018 г. САБ обявява, че „Икар“ за цялостен принос ще бъде присъден на Михайлов. На следващия ден обаче Михайлов съобщава в интервю своя отказ на наградата в знак на протест срещу състоянието на българския театър и липсата на достатъчно държавна грижа към този вид изкуство. Също споменава, че самият той не е член на САБ от 30 години, след което заявява: „В моя театър, в който съм вече 50 години – Театър „Българска армия“ – няма такава организация.“