10 октомври е един от най-скучните дни в историята. И това не е така, защото има липса на събития, а защото е Световен ден на архивиста. Всъщност тяхната професия не е толкова скучна, но самата сивота на хартията я прави такава. Това дава повод през 1952 година в България да се създаде Главно архивно управление към МВР, а година по-рано да се създаде Държавен архивен фонд.

Като професионален празник Денят на архивиста започва да се чества у нас от 60-те години на XX век след приемането на България за член на Международния съвет на архивите. Началото на националната архивна система се поставя с Указ 515 от 10 октомври 1951 г. на Народното събрание, с който се създава Държавният архивен фонд на НРБ. На 18 април 1952 г. се регламентира изграждането на мрежата на българските държавни архиви. На 3 юли 1974 г. се създава Централно управление на архивите. На 1 април 1977 г. се създава Главно управление на архивите при МС с ранг на комитет. 

След промените през 1989 г. Централният държавен исторически архив, Централният държавен архив на Република България, Централният държавен технически архив, Центърът за микрофилмиране, реставрация, консервация, автоматизация и обработка на микрофилми и Научноизследователската лаборатория по архивознание и документознание към ГУ на архивите при МС се преобразуват от 1 януари 1993 г. в Централен държавен архив към ГУ на архивите при МС. 

През декември 1999 г. към ГУ на архивите преминава и Държавният военен архив.

От 2 май 2000 г. архивите получават статут на държавна агенция. Със Закона за Националния архивен фонд, приет от 40-ото Народно събрание на 29 юни 2007 г., Главно управление на архивите се преименува в Държавна агенция "Архиви".  

Стана ли ви скучно?