Настоящата 2024 г. е специална за актьора Димитър Селенски, който  ще отбележи своя 70-годишен юбилей. На 21 октомври от 19 часа в Епископската базилика той ще подари на публиката специално подготвен спектакъл.

Роден е на 19 октомври 1954 г., израснал е в Русе. Завършил е ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Анастас Михайлов. Работил е в почти всички театри в Североизточна България. Трайно се установява в Пловдив. На театрална сцена е пресъздал над 80 роли. От 1997 г. е артист на свободна практика. През 2008 г. създава „Арт Студия ЛАБАС“ в Пловдив. Продуцира свои моноспектакли, предимно българска драматургия -  „Великденско вино“ от Константин Илиев, „Небето на Димитър“ по „Забравените от небето“ на Екатерина Томова, „Щурчето - убиецът на Ботев?...“- по романа на Неда Антонова „Неговата любима“  и др. Играл е във филмите „Воевода“, „Чувство за непоносимост“, „Шекспир като улично куче“ и др.; в чуждестранни  продукции - „Три заседания на извънредния комитет“, „Ной“, „Атила“. За широката публика известността му нарасна с участието в сериалите „Откраднат живот“, „Войната на буквите“ и „Вина“. Сериозен акцент в моноспектаклите му, както и в дългогодишното му сътрудничество с Национален фолклорен ансамбъл „Българе“ е темата за България.

- Г-н Селенски, предстои ви достолепен юбилей - 70 години. В навечерието му правите ли си равносметка за успехите,  провалите, любовите, разделите - въобще житейските неща?

- В годините правех равносметки, сега – по-често. Изброените от вас преживявания са близко до душевността на всеки. Трябва да се усетят със сетивата. Те учат на човечност, каквато напоследък липсва. Достолепието не е в годините, а в моженето.

- Вашият път към изкуството не е лесен. Кое ви караше да продължите напред?

- Кой път е лесен? Няма значение с какво се занимава човек. Важното е да остане верен на себе си. Всичко може да бъде наречено изкуство, особено в днешно време. Зависи от гледната точка. Но стане ли дума за класическия смисъл на изкуството, ние сме толкова нищожни, че не би трябвало да се пъчим, а да се смирим. Ето, това преклонение пред изкуството ме кара да продължавам напред.

В "Небето на Димитър"
- 80 роли на театрална сцена, успешни участия в тв продукции - чувствате ли се удовлетворен от извървения път?

- Над 80 роли…, не ги броя. Успехът е относително нещо. Удовлетворението идва от добре свършената работа. Когато те спрат на улицата и чуеш впечатлението на непознат човек и вече сте приятели. Защо да не продължавам по моя си път?

- В театралната си кариера в последните години претворявате знакови образи, все моноспектакли, които са изпитание за един артист. Какво ви кара да протегнете ръка към текстове на Константин Илиев, на Неда Антонова, Екатерина Томова?

- Да, моноспектаклите наистина са професионално изпитание за всеки актьор. И към кого друг да посегне човек, ако не към живия класик Константин Илиев. Неда Антонова видя своя роман интерпретиран по особен начин. Камерната форма ме привлича, защото публиката има възможност да съпреживее съдби в непосредствена близост с актьора.
Като дядо Станко в сериала "Вина"
- Участието ви в сериала "Вина" ви превърна в любимец на широката публика. Вярно ли е клишето, че телевизията вече създава звезди, за разлика от други времена, в които театърът бе ракетата носител?

- Щом е клише - не, не е вярно. Телевизията не създава звезди, а популярност. Във всички времена театърът е различно нещо. Не можеш да си върнеш определено представление няколко пъти. Или ако се случи, то е запис на едно от стотиците представления на един спектакъл, които не си видял.

- Коя е най-хубавата среща с почитатели и какви вдъхновяващи думи чухте от тях?

- Много са интересни срещите с почитатели след представление. Ще споделя две, които ме трогнаха и никога не бих могъл да забравя. В Бургас играх представление, което бе безплатно за публиката. След аплодисментите дойде момче, 9-10 годишно, поразговорихме се за това, което е гледал, попита за неща, които да си изясни и накрая ми дава монета от 1 лев. Казвам: „Представлението е безплатно, не е нужно да плащаш”. А той: „Моля, вземете я! Научих толкова много от Вас! Пазя монетата на специално място”. Другият случай е тук, в Пловдив. След представлението дойде семейство да ме поздрави. Възрастните изказаха мнение /в такива моменти актьорът не възприема/. Малкият им син, който след две години стана първокласник, ме попита: „Чичо, може ли да те гушна?”.  И в двата случая играх не детско представление, а пиеса за Ботев.
Като поп Кръстьо във "Великденско вино"
- Какво ви прави щастлив? Как се зареждате с енергия, за да бъдете този незабравим актьор в проектите, в които участвате?

- Щастието е измамливо и непостоянно нещо. Възможност да се задържиш върху върха на топлийка. Енергията, която ме зарежда, е всяка следваща работа, поредната задача, която да ви даде възможност да си отговорите на въпроси, които ви вълнуват. Забравата настъпва когато никой няма да говори за мен.

- А какво ви разочарова?           

- Неграмотността и посредствеността.

- Какво си пожелавате и за какво мечтаете?

- Мечтите са си мои и си пожелавам сили, за да сбъдвам някои от тях.
Актьорът като Щурчето в моноспектакъла "Щурчето - убиецът на Ботев?..."