Да бъде обявен конкурс за функционалното използване на сградата на Българската народна банка на края на главната, това предложение ще внесе на следващата сесия на Общинския съвет групата съветници от ГЕРБ.

За историята на сградата, възможностите за развитието ѝ и функциите ѝ разказва историкът д-р Стефан Шивачев, дългогодишен директор на Историческия музей в Пловдив.

- Д-р Шивачев, кога е строена сградата на БНБ и какви функции е имала през годините?

- Построена е през 1898-1899 г. с идеята, че във втория български град, както тогава е наричан Пловдив , трябва да има голяма представителна сграда на държавната Българска народна банка. Проектът за сградата е изготвен от арх. Хайнрих или Хенри Майер, швейцарски архитект. Той е свързан с Пловдив още от времето на Първото българско изложение, когато е главен архитект на много от павилионите в градината „Цар Симеон”. Той е един от най-титулуваните европейски архитекти, които работят в България  след Освобождението до началото на 20. в. Тогава у нас се завръщат първите български проектанти, завършили в Европа – Германия, Швейцария, Франция. Дотогава по-голямата част от сградите у нас са проектирани от европейски архитекти. Мястото, на което се намира сградата, е закупено от Българска народна банка година. Там се е намирала Узун чаршия, главната търговска улица на Пловдив. Разчистено е от старите постройки и започва строителството на сградата.

Става дума за типична банкова сграда. Подобни представителни здания има във всички големи градове на Европа. Но през 1899 г. заедно със сградите на Мъжката и Девическата гимназии, на Областното събрание на Източна Румелия, това е една от възловите, емблематични сгради на Пловдив. От самото начало до първото десетилетие на 21. в. е използвана от БНБ. През 2013 г. с един договор между Общината и БНБ бе направена размяна – зданието стана собственост на града, а банката получи голям парцел срещу паметника на Скобелева майка в жилищен район „Тракия” с идеята там да изгради втория си център наред със София, който да обслужва цяла Южна България.

- Това ли е автентичната сграда, проектирана от арх. Майер?

- Сградата има достроявания през 20. в. заради разширяването на функциите на банката. Но така или иначе тя е в автентичния си вид. И като част от уникалния ансамбъл на главната улица на Пловдив, тя разбира се е недвижима културна ценност.

- Каква според вас би могла да бъде функцията на тази сграда?

- Вътрешното устройство на сградата е типично за банка  от края на 19. и началото на 20. в. На първия етаж има голям салон. На втори и трети етаж са разположени кабинети на директора, стаи на служители. Има и трезори, които се намират в подземната част.

Добрите европейски традиции с подобни сгради е да бъдат предоставяни за музейни дейности.  Първоначално беше изказана една идея да бъде използвана от общината като представителна сграда, именно заради този голям салон, който се намира долу. Спецификата на зданието, местоположението му, в крайна сметка предопределя използването  за музейни цели. Има една идея да бъде предоставена на Археологическия музей с неговото разширение. Моето лично мнение е, на което държа, е, че тази сграда е много подходяща за създаване на музейна експозиция за историята на Пловдив. Всеки един голям град в Европа – мога да дам пример с Атина, Париж, а и много други градове, имат такива музеи.  В Пловдив има четири музея, които имат специфични тематични експозиции – Археологически, Етнографски, Исторически и Природонаучен. В крайна сметка градът ни заслужава да има експозиция, която да представя историята на Пловдив. През последните десетилетия има един отчетлив интерес от туристите, които посещават Пловдив, към историята на града. Имам предвид не само Античност, не само Средновековие или пък Османски период, но и историята на града от периода от Освобождението до края на 20. в. Тогава Пловдив преживява един невероятен преход, модернизация. Превръща се от ориенталския град с 30 и няколко хиляди население в един съвременен европейски град, в който живеят 340-350 000 население. Тази модернизация е свързана с изграждането на основната инфраструктура на един съвременен европейски град – водоснабдяване, канализация, електрификация, пътна инфраструктура. Всичко това е плод на градоустройствени модели – от първия на арх. Шнитер през последващите през 40-те, 50-те години и 70-те години на 20. в. Тази експозиция трябва да покаже всичките тези интересни процеси. Пловдивчани, говорейки за история, се интересуват от историята на своята улица, на своя квартал. Всичко това се създава в рамките на този период. В Историческия музей създадохме първооснова на една такава експозиция „Пловдив по  пътя към модерния свят”. Може да бъде видяна в сградата на музея на пл. „Съединение”.  Тя е с текстове на български и на английски. Интересна е и за пловдивчани, и за чуждестранните посетители. Имаме в музея достатъчно формирани колекции, свързани с градоустройството на Пловдив, с изграждането на основните инфраструктурни обекти, на развитието на самата община.  Тоест има една представителна база от културни ценности.  Освен това имам разговори с архитекти, които също подкрепят тази идея. Да се видят всичките тези архитектурни и устройствени модели за развитие на града.  Всичко това би могло да се представи в една такава експозиция.

Притежаваме като дарение бюрото, оборудването от кабинета от директора на БНБ. Имаме колекции от монети, банкноти, които са били в обръщение в България след Освобождението. Те също могат да намерят естественото си място в една такава експозиция. И още много неща, които могат да бъдат експонирани.

- Предполага ли една такава представителна изложба за историята на града включването на експонати и от другите музеи?

- Това е един много интересен въпрос. Може би най-мъдрото решение е да се достигне до една експозиция, в която да се погледне към градоустройството в различните периоди – Античността, Средновековието и да продължи с Османското владичество и новата история. Тоест,  да бъде направена една постоянна експозициия, която да обедини музеите – най-вече Археологическия и Историческия. В самото вътрешно разпределение да се достигне до една такава комплексна идея по примера, по който е експозицията в Атина. Там се проследява развитието на града. Това е въпрос, който трябва да бъде решен от музейните специалисти.  И това да бъде подкрепено от Общинския съвет.   

- Смятате ли, че трябва да има публична дискусия за бъдещето на сградата?

- Да,  този въпрос трябва да бъде обсъден много детайлно, защото това ще предопредели бъдещото развитие на сградата и града. Мисля, че при обсъждането на този въпрос и дали да бъде предоставена за музейни цели, трябва да се има предвид и това предложение, което се подкрепя от колеги. То не е само мое. Да се вземе едно мъдро решение, и да се подготвим за един продължителен период, защото се изискват много средства  както за реставрацията на сградата, така и за вътрешното ѝ преустройство.

- А как гледате на варианта да се използва за административни функции или от  частни фирми?

- Предоставянето на една подобна сграда на фирми или за административни функции не е добра идея. Община Пловдив има една великолепна представителна сграда, която е строена през второто десетилетие на 20. в. Чисто административните функции според мен трябва да бъдат изнесени от централната част на града, защото всяко едно ходене по административни въпроси е свързано с придвижване на хора, с транспорт. А това утежнява движението в централната градска част. Тази част на града е предопределена за културно-историческо наследство, за културен и културно-исторически туризъм. Предоставянето на фирми също ще утежни използването на тази сграда. Една от причините БНБ да предостави тази сграда на общината беше изключително трудната транспортна комуникация. Самото влизане, обслужването на дейността на БНБ създаваше изключителни трудности. Мнението ми е не е професионално, но смятам, че цялото това движение в централната градска част трябва да бъде облекчено.