Наследниците на Йоан Левиев инициират създаването на къща музей на великия пловдивски художници. В обръщение до кмета Костадин Димитров, Общинския съвет и директора на ГХГ Красимир Линков Йоана Левиева-Сойър и Параскева Берова-Левиева те призовават творчеството на един от най-знаковите художници от златното пловдивско поколение също да има свой дом.
„Обръщаме се към вас във връзка с предстоящата 90-годишнина от рождението на нашия баща и съпруг, големия български художник и стенописеца Йоан Левиев.
Неговото творчеството беше немислимо без духа на Пловдив, който живее във всяка негова картина и в стенописите и мозайките, които украсяват важни сгради и паметници”, отбелязват те.
Те припомнят, че идеята да има музей на маестрото е обсъждана с ръководството на Градската художествена галерия, а предстоящата изложба, която се открива на 8 октомври от 18 ч. в зала „2019”, отново напомня с какви прекрасни образци на неговото изкуство разполага Пловдив.
„Няма по-добър паметник за художника, от това тези картини да излязат завинаги от депото и да станат част от една постоянна експозиция в негова памет. Като негови наследници, и ние разполагаме с негови произведения, които също сме готови да предоставим на ротационен принцип, за да бъдат показани в една къща музей. Не за пръв път се обръщаме към община Пловдив с такова предложение и горещо се надяваме настоящата администрация да направи тази мечта реалност. Разбираме, че две къщи на територията на Стария град – Синята къща и Данчовата къща, са били наскоро ремонтирани, а в близост до обновената Дондукова градина също има общински имот, подходящ за целта”, пише още в обръщението.
Семейството на забележителния български живописец се надява, че една бъдеща къща музей, събрала творчеството на Йоан Левиев, не просто ще покаже картините му, но и ще се превърне в културно средище и за други изкуства и артистични събития. Само така пловдивчани и гостите на града ще могат да имат постоянен досег до неговото творчество.
„Убедени сме, че такова начинание на кметската управа също ще получи широка обществена подкрепа. Йоан Левиев заслужава музей в Пловдив и Пловдив също заслужава такъв музей.Надяваме се да можем да го изградим с общи усилия”, завършва обръщението на семейството, което вече е входирано официално в Община Пловдив и Общинския съвет.
Инициативата на семейството на маестро Левиев е необходима, защото ще бъде още една брошка в културната памет на града ни заедно с експозициите на Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Георги Божилов-Слона, Димитър Киров. Всички те са ситуирани в Стария град и са част от туристическите маршрути в архитектурния резерват.
Творчеството на Левиев е част от живата тъкан на града и като живописно, и като монументално наследство. И макар част от творбите му в публичните пространства да са унищожени, има достатъчно много, за да бъде почетен подобаващо в родния си град.
Първата стъпка е мащабната изложба по повод 90-годишнината от рождението на Йоан Левиев. В експозиционната зала „2019” от 8 октомври ще видим голяма част от картините от живописния фонд на Градска художествена галерия–Пловдив, както и Националната галерия, Софийска градска художествена галерия, БХГ „Петко Задгорски“ – Бургас, ХГ „Никола Маринов“ – Търговище, ХГ „Елена Карамихайлова“ – Шумен, ХГ „Кирил Петров“ – Монтана, Художествена галерия – Добрич, ХГ „Борис Денев“ – Велико Търново, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, ХГ „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч, ХГ „Илия Бешков“ – Плевен, ХГ „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия - Смолян, Художествена галерия - Стара Загора, Столична библиотека – София.
Мащабът на изложбата е внушителен, но организаторът ГХГ-Пловдив не пропуска да благодари на дъщерята на художника Йоана Левиева–Сойър и съпругата му Паша Берова за подкрепата и предоставените архивни материали и картини, а така също на колекционерите Петър Пиронков и Христо Чиплаков.
Изложбата продължава до 3 ноември, а публиката ще има редкия шанс да види едни от най-забележителните и знакови творби на големия пловдивчанин и творец Йоан Левиев.
КАРТИНИТЕ:
„Атаката на Ахилесовците“, „Парадът на Ахилесовците“ и другите внушителни композиции от тази поредица „са впечатляващи спектакли на катарзиса на човешката душа, на борбата за надмощие, в която триумфалната победа се изражда в бутафорен изблик на опиянение“, пише Красимир Линков в монография за автора.
Започнат още през 80-те години на XX век, цикълът за царете и шутовете, за кукловодите и марионетките, прехвърля историческия вододел на обществените промени през 1989 г. и се разгръща и в новото демократично време. Острото социално усещане на големия творец бързо провижда тази вечна напрегната игра между властта и интелектуалеца, изразена метафорично чрез средновековни дворцови персонажи.
„Неговите шутове са винаги замислени и печални…Те са динамичният елемент в картините, те са носителите на идеите в тях…в доста от тези образи ще открием автопортретни черти“, отбелязва в своя статия изкуствоведът Иван Маразов.
В експозицията са включени и силно въздействащите портрети на бащата и майката на художника, а също така на театралния режисьор Юлия Огнянова, оперния певец Асен Чавдаров, писателя Здравко Попов и други известни съвременници на автора. Поднесени с характерните за Левиев категоричност и драматизъм, те в същото време са поетични и дълбоко лични като отношение.
Публиката ще види картини и от други важни теми и жанрове в живописта му: легенди и истории, социална проблематика, Пловдив, пейзажи, произведения от поредиците „Архангели“, „Човекът – предмет на изследване“.