Рут Колева и фотосесията й на монумента край Перущица през седмицата за пореден път поляризираха страстите в социалните мрежи. Както при всеки друг проблем, и тук настроенията варираха от "осанна" до "разпни я", но така или иначе за пореден път насочиха вниманието към състоянието на паметниците, създадени по времето на социализма. Състоянието на някои от тях, като например Бузлуджа, е потресаващо, но други места в България властите се грижат съвестно за тях. 

В Пловдив повечето соцмонументи, макар и със спорна историческа стойност, са в сравнително добро състояние. За Альоша например, периодично се водят дебати, но районът там е чист и поддържан, а Братската могила е почти забравена. За нея се сещаме единствено, когато някой тийнейджър падне вътре или снимат там поредния холивудски екшън. 

Как гледат пловдивчани на Братската могила? Като на паметник на културата и историята или любимо място за вечеринки на подрастващи с хулигански наклонности, проявяващи се след едно кенче бира.

Сагата с един от най-големите паметници в Пловдив продължава и до ден днешен. Вратите на изоставения монумент са затворени с тежък катинар, а статуите и артефактите на една изминала епоха тънат в прах и забрава. Също като създателя си Любомир Далчев, който заминава за САЩ, мемориалният комплекс сякаш вече не е част от града ни, или поне така се отнасят институциите отговорни за съживяването му.

Навярно малко пловдивчани знаят каква е символиката и предназначението на Братската могила. Монументът символизира тракийска могила, а погледнат отгоре наподобява стилизиран каменен венец. Скулптурната композиция е посветена на борбата за Освобождението от османската империя, Съединението на България, Септемврийското въстание и партизанското движение в България. Монументът е открит на 3 септември 1974 година, а до края на 1989 г. пред Братската могила ежегодно се провеждат поклонения по случай Деня на Ботев и 9 септември,  като поднасянето на цветя пред фигурата на Септемвриеца става традиционен ритуал за младоженците.

Архитектурното творение на Далчев обаче далеч не е просто каменна конструкция. Тленните останки на общо 126 участници в комунистическото партизанско движение в България по време на Втората световна война се намират вътре, както и на Лиляна Димитрова и Йорданка Чанкова- оттам и наименованието „Братска могила”. В средата на паметника е горял „вечен огън“.

Малко е останало от предишната слава на паметника. Полегатите детайли и чудати чупки в типичния брутализъм стил на социализма са нашарени с графити, а околността е осеяна с боклуци. Понастоящем, паметникът изпълнява функцията на точка за рандевута на пловдивчани, разхождащи се с кучета, родители с деца, и то главно заради широкото пространство около него.

Въпреки, че паметникът неколкократно e привличал вниманието на чуждестранни продуценти и творци, като най-известните заснемания са на филмите „Хелбой 3”, „Дуум” и видеоклипът на MØ – Nights With You, това явно не е достатъчно да привлече вниманието на пловдивската управа.
Успяхме да се свържем с директора на Историческия музей Стоян Иванов за коментар:

„Наистина е тъжно и жалко, това което се случва с Братската могила. Правили сме многократни опити за задействане на процедури, пускали сме проекти в общината, но явно няма желание от по-високите нива. Трябва сериозно ангажиране с проблема, както и обществена дискусия. Моя лична философия е, че такива паметници на историята и културата трябва да се запазват и поддържат, независимо от коя епоха и движение са.”

Коментарът на Иванов е породен от общественото и политическо разделение спрямо историческата забележителност.  За някои е своеобразен антифашистки символ, а за други преклонение пред режима, който трябва да се срине из основи. Припомняме, че на 9-ти септември преди година там се състоя огнен флашмоб в почит на преките жертви на комунистическия режим в България.

 

В навечерието на 9 септември! Огнен флашмоб на Братската могила в памет на жертвите на комунистическия режимЗапалени свещи изписаха думата ПОКЛОН

В миналото е правен опит за реконструкция в закрита арт галерия и концертна зала – една адекватна идея, която типично по нашенски не се осъществява, защото явно няма ясна възвръщаемост на финансирането. Понастоящем единствената реална грижа за пантеона е осигуряването на дневна стража. Изчистването от графити е от дъжд на вятър, а за ремонти дейности се мисли при свършен факт.

Най – лесно може да се определи какво е националното самочувствие на една държава от това как и дали се поддържат и защитават паметници на историята и културата. Докато в други държави такива са повод за гордост и генератор на туристически посещения, в столицата на културата видимо това не е така. Но вероятно ще се сетим за тях, когато се превърнат в декор на поредния клип. Дано само да не е за Pornohub, защото съдейки от графитите, могилата очевидно се посещава от фенове на платформата.