Харизматичната и многолика певица Анна Данчев живее и твори във Финландия, но е силно свързана с родината си България и Пловдив. Във времена на пандемия "българският глас във Финландия" издаде дебютен албум на международната си група Dantchev: Domain, който символизира лични преживявания и емоции от двете държави в „една кинематографична история от раждането до смъртта и всичко между тях. Продължително пътуване на човек, съчетаващ две култури с възходите и паденията на живота".

Като запален планинар и планински водач в Пирин, Анна композира усещането на красивите български върхове в 10 парчета на английски и български език, уникално съчетание от етно, джаз, блус и прогресив рок. Албумът получава добри отзиви, както във Финландия, така и в международен план. След премиерата си през май, се изкачва до № 19 в изданието на World Music ChartsEurope от юни 2020 г. и влиза в десетката на седмичните световни музикални класации на RootsReport Music в продължение на няколко последователни седмици. Излъчен е и в радиопрограми по целия свят.

 „Say it“ е записан и миксиран от Мико Райта, добре познат финландски звукорежисьор на международните сцени за джаз и филмова музика. Мастериран е от номинирания за Грами Сванте Форсбек от Chartmakers. Албумът е издаден като CD в международен от звукозаписната компания Glomama Music (която е и разпространител на Стария континент), а също и в цифров вид от TexicalliDigitalDistribution. Разпространител за България е Дюкян Меломан. 

Анна Данчев е родена в българо-финландско семейство в Хаапавеси, Финландия. Баща й е джаз музикантът и преподавател Христо Данчев - възпитаник на Пловдивското музикално училище и АМТИИ, който се премества в северната държава през 60-те години на ХХ век. Българската баба на Анна е обожавала да пее, а прабаба й е била оплаквачка от Етрополе. Анна израства с музиката на двете страни и я превръща в неповторимо съчетание на ритъм и традиция.

 Анна Данчев е завършила музикология и две магистратури, втората от тях във финландско–датската програма GLOMAS в Академия “Сибелиус” в Хелзинки. Учи български песни и традиции от баща си и баба си. Посещавала е частни уроци при Янка Рупкина и Вичка Николова. Пяла е джаз, блус и соул музика в няколко групи във Финландия.Изявявала се е и на оперната сцена. Няма жанрови или технически ограничения - просто обича музиката. На 4-годишна възраст започва да свири на цигулка, а на 6 се прехвърля към пиано. Днес владее и двуреден акордеон, ирландски барабан (бодран), тъпан.Преподава българско пеене в частни музикални училища във Финландия.

Групата ѝ е създадена през 2019 г. от Анна Данчев, известна още като „Българския глас от Финландия“. Състои се от утвърдени финландски музиканти от световната музикална сцена. В състава ѝ се включват ЕрноХаукала (Финландия) - тромбон и соусафон, Кенет Оджуткангас (Финландия / САЩ) - китара и туба, Анти-Пека Рисанен(Финландия) - барабани, Жоао Луис (Португалия) -вибрафон и перкусии, Анна Данчев (Финландия / България) - вокал и тъпан.

В интервю за PlovdivTime Анна разказва за любимата си музика и за силната си връзка с Пловдив, който тя определя като свой втори роден град: 

- Анна, градиш успешна кариера във Финландия, но винаги подчераваш връзката си с България и Пловдив. Защо това е важно за теб?

- Пловдив е много специално място за мен. Там е домът на баба и дядо, които посещавах като дете. Прекарвах доста време под тепетата през годините. Затова мога да кажа, че и за мен е като роден град. Познавам го толкова добре. Кръстена съм в Пловдив още като дете, в църквата “Света Марина”. След време доведох и двете си момчета, за да бъдат кръстени там. 

Пловдив е очарователен град, с цялата тази история и богата култура. Баба и дядо се преместиха в града по работа. По рождение са от региона на Стара планина, от Етрополе и Тетевен. Въпреки че корените ми всъщност не са от Пловдив, там се чувствам като у дома си, особено заради тази многопластова и многостранна културна сцена на града. 

Все още имам роднини в града, братовчеди и чичо и семействата им. Имам и приятели и колеги там. Баба и дядо за съжаление починаха. 

Все още се опитвам да посещавам града възможно най-често, може би веднъж годишно със собственото си семейство. За последно бях в града през 2019 г. със синовете ми и баща ми.

Любимото ми място е красивият централен парк. Оттам имам хубави детски спомени. Въпреки че паркът е реновиран откакто аз бях дете, е много приятно чувството да заведа собствените си деца да играят там.  И да виждам онзи уличен артист, който прави онова представление с куклите (певицата има предвид кукленика Янко Гъделев, б.а.). 

Също така обичам да прекарвам времето си на тепетата и особено в Стария град. Всяка година човек трябва да посещава Музикалната академия, да се наслаждава на чашата кафе пред нея и да се зарежда с гледката отгоре. 

Когато бях дете и посещавахме града, срещах много от приятелите на баща ми, които бяха музиканти и артисти, ходихме на техните концерти. 

Често гостувах в предаването на Вичка Николова, голямата българска народна певица и радиоводеща в Радио Пловдив. Веднъж изпях няколко български народни песни за нейната аудитория по радиото.  Когато се върнах при баба, тя беше наистина трогната и горда. Разбира се, това развълнува и мен самата.  Пловдив като цяло е емоционално място за мен. Част е както от детството ми, така и от зрелите ми години.  

- Баща ти след завършването на Академията ли заминава или е работел и в Пловдив? 

- След като завършва, баща ми е работил известно време в близост до планински район като учител по музика, но само за кратко. Напуска страната с българска джаз група, за да свири в Европа, като завършват във Финландия. След това почти през цялата си кариера работи тук, във Финландия, като учител по музикална теория и солфеж. 

- Как се прави пробив във Финландия и какво е отношението на публиката към артист, който носи друга културна традиция и се опитва да я популяризира? 

- Според мен пробивът навсякъде е труден. Особено, ако музиката не е мейнстрийм. Във Финландия финландският език също е доста важен фактор за публиката. Така че музиката, която не е голям международен хит или на финландски език, среща допълнителни предизвикателства. Има аудитория за така наречената “световна музика” тук, но е много малка. 

Според мен за финландски артист, който има корени и някъде другаде и иска да покаже това в своята оригинална музика, е доста предизвикателно да достигне до основната финландска музикална публика. Защото много често тези чужди корени се възприемат единствено като “екзотика”. 

- Разкажи ни малко повече за твоя нов албум с групата ти Dantchev:Domain… 

- Изучавах българската музикална традиция с уникални специалисти у дома, макар че моят дом е във Финландия. За мен българската музикална традиция не е нещо екзотично, което просто е добавено към музикалния стил, в който творя. Тя е сърцето на моя собствен музикален език, поради което постоянно се развивам и я изучавам. 

И понеже израстнах с две музикални традиции, но имам опит и в много други жанрове като джаз и соул, моят собствен стил е комбинация - вид хибрид, точно като мен. 

С дебютния албум “Say It” на моята група Dantchev:Domain исках да извадя на показ моя собствен стил и истории. Като човек, израснал между две култури, не винаги ми е било лесно да изразя себе си. Географски някак винаги нещо ми е липсвало. И част от моето семейство винаги е била далече от мен, но и винаги е била вдъхновение за мен - например песента “The Leaves” е любовната история на баба и дядо, облечена в метафората за безкрайността на жизнения поток.  

За албума „Say It” аз композирах 10 истории за живота - от раждането до смъртта, с всичко между тях. Темата за баланса в живота е основна за този албум. Въпреки че историите са свързани с моя собствен жизнен опит, те са също така универсални и глобални. 

И тъй като виждам себе си като глобален човек, за мен е естествено моята банда също да е съставена от хора от различни държави - Финландия, Португалия и САЩ. 

- Преподаваш пеене, как реагират твоите ученици на българския фолклор и коя е песента, която най-много ги докосва?  

- Учениците ми, които се занимават с българско пеене като хоби, са очаровани не само от различните български стилове на пеене, но и от историите и танците. Бих могла да кажа, че двете любими песни на учениците ми са „Чичовите конье” и „Девойко, мари, хубава”. 

- Как преминава артистичната гилдия във Финландия през новите предизвикателства на пандемията? 

- Наистина живеем във времена, които са предизвикателство за всеки музикант, тук и навсякъде по света. Във Финландия имаме Синдикат и други организации, които се опитват да помогнат на музикантите през това време, когато наистина не можем да си вършим работата и да свирим на живо. Също така финландското правителство помогна на компании, както и на отделни артисти през тази пандемия. Но очевидно това е било само временно решение за ситуацията. Много от нас загубиха по-голямата част от доходите си и е трудно да се каже кога ще се нормализира бизнесът. А и кой може да каже какво е новото нормално? 

Лично за мен годината беше наистина предизвикателна, тъй като издадох дебютния си албум „Say It” с моята група Dantchev: Domain и не можахме да отидем на турне нито във Финландия, нито в чужбина. 

- За какво мечтаеш и кои са най-важните ти цели през годината, която ни предстои? 

- Мечтая да мога да доведа групата си Dantchev: Domain в Пловдив и в останалата част на България и Балканите за турне. Целта е също така да напиша повече музика за групата и да продължим пътуването заедно. Също така една от мечтите ми е да доведа синовете ми на планински преход в България. 

Пожелавам си да бъдем здраве, да сме креативни. А на меломаните в България освен здраве желая и много хубава музика, която да слушат.