Колеги, почитатели и приятели на писателя Алек Попов не скриха скръбта си от загубата му. Трагичната новина предизвика вълна от публикации в социалните медии със споделени спомени, емоционални прощавания, признания за таланта на големия български писател. Ето какво написаха някои от тях:

Александър Секулов, писател:

Много ми е мъчно за Алек Попов. Имахме чудесно познанство от студентските години, много сме се смяли заедно, направихме един прекрасен спектакъл "Сестри Палавееви" в Драматичен театър-Пловдив, имахме топли взаимоотношения като колеги, няколко пъти сме разговаряли в литературния салон на Пловдив. Беше прекрасен писател, чист човек. Много ми е мъчно, че си отиде без време. Книгите му са утехата пред тази опустошителна новина. Господ да упокои душата му!

Георги Господинов, писател:

Алек Попов си е отишъл... Не мога да повярвам още...
Приятел и писател, с когото тръгнахме и вървяхме заедно в литературата, един от тези, с които се ходеше по-леко, от най-добрите писатели на поколението, от най-свестните, точните и светлите. Разказите му, които особено обичам, и романите му са стъпка напред в литературата ни. Днешната българска литература загуби половината от усмивката и хумора си с неговата смърт.

ПП
Пътувахме заедно дълги години, шегувахме се... В едно от последните си писма по повод отложено пътуване поради вечните тукашни дрязги ми писа: "Наистина съжалявам, че няма да дойдеш - като се сетя как сме пътували с тебе и Теди... щеше да бъде малко като в добрите стари времена, когато такива болни страсти нямаше. Смятам, че ние помежду си, колкото и да сме малко, трябва да даваме пример за един по-различен стил на отношенията."
Светъл път, скъпи Алек...

Светлозар Желев, писател:

Отишъл си е Алек... Приятел, писател, човек на духа и думите. Издавах книгите му, споделихме толкова много събития, книги, думи, време заедно. Неговите книги ще живеят, и той в тях. И в Лайпциг, на панаира на книгата си, приятелю. Сбогом, друже. Съболезнования за Деляна и Александра. И за всички нас, които загубихме приятел и човек на духа. Преди няколко дни говорихме по телефона, имахме литературни планове... Ще липсва, много ще липсва.

Йордан Велчев, писател и поет:

Алек Попов... памет...

Виктор Божинов, режисьор:

Алек Попов отлетя! Светъл път, приятелю!

Кръстю Кръстев, и.д. министър на културата:

Между философските и забавните безценни редове, които ни остави, съумявайки същевременно да скъсява с лекота дистанцията с читателя, въпреки цялата сериозност на дейността си и като член-кореспондент на Българската академия на науките, Алек Попов постави в обществения литературен дебат един от ключовите въпроси на съвремието ни: „Може ли сатирата да ни промени към по-добро?“. Вярвам, че благодарение на упоритата му и последователна работа в полето на българската белетристика, днес можем да сме малко по-оптимистично настроени и малко по-горди пред света, когато си отговаряме на този въпрос. Защото неговите книги тепърва ще продължават да допринасят за еволюцията на мисленето и нашият манталитет. От нас зависи да продължим „Мисия България“ на Алек Попов.

Дълбок поклон!

Маргарита Петкова, поетеса:

Поредният откос на Коса́тата, а плевелите избуяват, мисията се обезсмисля, митологията продължава...
Лек преход, Алек!

Стефан Тафров, дипломат:

Напусна ни на само 58 години прекрасният Алек Попов, много талантлив и популярен писател, без чиито книги е трудно да си представим съвременната българска литература. Беше весел, остроумен, светъл човек, незаменим приятел. Сбогом, Алек! Не мога да повярвам, че те няма.

Захари Карабашлиев, писател:

Алек Попов днес е потеглил отвъд думите. Не познавам друг такъв автор, който така внимателно да се отнася към всяко изречение в книгите си. Той работеше постоянно с езика, преработваше всяко ново издание на предишни свои романи и сборници, вечно доизпипваше, шлифоваше. Той разбираше ЗАНАЯТА на писането и го практикуваше едновременно и като чирак и като майстор. (Всъщност, като се замисля - това е и единственият начин да се отнасяш към всеки занаят.) Алек пишеше - как да го кажа? - сладкодумно. Така и четеше на глас. Няма друг съвременен писател, който толкова хубаво да чете историите си. Правеше го с някаква съсредоточена наслада и тя се предаваше и на нас, на слушателите му - увличаше, разсмиваше, замисляше.

Той умееше да пише за читателите.

Последният път, когато се чухме, Алек звучеше бодро. Вече знаех, че се бори, но беше оптимистичен. И се разбрахме "да се видим в махалата". Което ме успокои.
И понеже живеем съвсем близо, така и не го направихме. Загубата е моя.

Алек Попов остави много разкази, романи, есета, пиеси, сценарии. Прекрасен писател, интелектуалец и пътешественик в езикап- той остава завинаги в златната антология на българската литература.

Сбогом, Алек!

Днес избирам да чета твоя "Спътник на радикалния мислител".

Елена Панайотова, режисьор:

Къде се разбърза, приятелю? Почивай в мир.
Думите ти ще живеят вечно....и ще липсваш!

Опелото на Алек Попов ще се състои на 24 март (неделя) от 15.30 часа в църквата на Централните софийски гробища.