През последните години традициите станаха някак препоръчителни. Като легенди, които сме чували от тук, от там и решаваме да разкажем или понякога да пробваме. И няма как да е иначе – светът се е променил, а с него и битът ни. Всичко се видоизменя, за да може да се впише в забързаното ежедневие и да се адаптира в модерния дом. Други традиции пък са забравени или вече просто не се вписват. Колкото и да ни се иска няма как да запалим бъдник на Бъдни вечер, просто защото няма къде. Приоритети ни също малко се различават от тези от преди десетилетия, пример за това е земеделието, което вече не основен поминък на населението. А именно то е било центърът, около който се е формирал „Летният“ и „Зимният календар“ на българските народни празници. Така формално се дели годината на две части, като зимните празници започват от Димитровден. Това е и периодът в годината, в който има най-малко работа по полето, хората си стоят повече вкъщи и логично празниците са повече.

За това и няма защо да ни учудва фактът, че голяма част от обредите и обичаите са свързани с плодородието през следващата година.  От това зависи прехраната на хората и тяхното добруване.  Бъдни вечер не прави изключение от това – всичко е силно обвързано със здравето, добрата реколта и разбира се увеличаването на семейството.

Преди всичко Бъдни вечер е семеен празник. Тази традиция е жива и до днес, без значение дали броим постните ястия или слагаме бъдника в камината – важното е да сме всички заедно. Денят е отбелязван по нашите земи още преди появата на християнството, като отново е бил свързан с  раждането на младия бог, възкръсването на цялата природа и  начало на новата година.

Според християнските ценности денят подготвя духовно за Христовото Рождество с пост, изповед и молитва.

Трудно е да обобщим всички традиции за Бъдни вечер в цялата страна, тъй като дори и най-малкото село си има свои собствени обреди, които е предавало от поколение на поколение. Едни са забравени, други все още се спазват, а трети остават написани само в дебелите книги, описали българските обичаи.

Затова и Бъдни вечер има различни имена -  Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич и Наядка.

И все пак има и такива традиции, които са се превърнали в „общоприети“.

Безспорно на първо място можем да сложим постната трапеза. Няма и как да е иначе, тъй като на 24 декември е последният ден от Рождественския пост. Дали сме постили или не през останалите дни няма значение, важното е, че на денят преди Коледа избираме само постни храни.

На трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала.  Някои от храните пък имат за цел да гонят злите духове – лук, чесън, мед и орехи.

От край време хората са слагали слама на пода си и върху нея се редили трапезата. Така се пресъздава обстановката, в която се е родил Младенеца. Към днешна дата, разбира се трудно можем да намерим слама в големия град, така че голяма част от хората избягват този обичай.

Традицията е, че тази слама не се хвърля. Тя се поставя в градините или под плодните дръвчета, за да раждат повече.

Не можем да не споменем и бъдника

Както казахме, в повечето домове няма как да има бъдник, но това си остава един от най-познатите обичаи за Бъдни вечер.

Изборът за бъдникът е изцяло оставен на мъжете. Те избират и отсичат -дебел пън от дъб или круша, който символизира Световното дърво (крепящо реда и хармонията в света и имащо корени още в най-древните общества). То трябва да бъде запалено от най-възрастният и да бъде оставено да гори цяла нощ. Този огън има пречистваща сила и пази от зли сили, а според народните вярвания точно в навечерието на Коледа небето и адът временно се отварят и сред хората бродят караконджули и таласъми. Пепелта от Бъдника не се изхвърля – една част се разпръсква за плодородие по нивите, а друга се пази като средство срещу зли сили.

С тази пепел лекуват и някои заболявания.

Храната от Бъдни вечер не се вдига. Това отново е свързано с вярата, че небето се отваря и близките покойници ще дойдат на вечеря. Всички се оставя цяла нощ. Вечерята започва по от рано и се седи дълго. Никой не трябва да става, а ако на някой все пак му се наложи, той трябва да ходи приведен, като отрупано с плодове дърво.

Накрая всички напускат трапезата заедно, за да узреят едновременно класовете и посрещат коледарите.

Един от най-важните символи на вечерта е питката с късмети

Безспорно по тази точка оправданията са излишни и традицията трябва да бъде спазена. Всяка домакиня трябва поне да се опита да запретне ръкави и да се опита да омеси някоя питка, пък каквото се получи - такова. Според вярванията на българите хлябът е безкръвна жертва и с него можем да умилостивим по –висшите от човека сили. Формата на питата е винаги кръгла, за да символизира безконечността, цикличността в живота и се украсява с форми от тесто изобразяващи кръстове, узрели класове, рало, орач, животни или плодове – символи за благополучие и плодородие.

Според традицията питката се замесва рано сутрин с най-хубавото и бяло брашно и понякога с нов клас и с мълчана вода (докато младите моми носели водата с менци от чешмата те не продумвали и думичка). От това тесто се правят и краваите, които по – късно се дават на коледарите. На вечерята питата се разпределя от най – стария човек в семейството. Първото парче се определя за Богородица и починалите, следващото за къщата, а останалите за  членовете на семейството. Раздаването става от дясно на ляво – посоката на живота в разбиранията на българина.

Идва ред и на предсказанията

Тук определено няма как да изброим всички, но ето някои по-любопитно.

Мома или момък могат да узнаят името на годеника или годеницата си, с които им е отредено да бъдат. Затова трябва да успеят да станат незабелязано от трапезата и да подслушат какво си говорят съседите. Първото мъжко или женско име, което чуят, е името на човека, когото ще срещнат още по празниците.

Листата на бръшляна от трапезата, сложени под възглавницата, могат да предскажат здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, човекът ще е здрав през годината.

Според народните вярвания на Бъдни вечер може да се види в бъдещето, затова се правят различни гадания за времето, плодородието и личната съдба. .

За изобилието на месеците през годината се гадае и с лук и сол. След като всички си легнат, домакинята разрязва глава кромид лук и слага в 12 люспи 2–3 щипки сол. Нарича ги на 12-те месеца и ги качва на покрива на къщата. На сутринта гледа дали солта се е стопила или не. Ако се е стопила, съответният месец ще е дъждовен и плодороден. Ако солта е останала и се е втвърдила, месецът ще е сух и неплодороден.

Ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед. Ако целият ден е облачен, ще има болести през годината.

Ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много. Ако времето е мъгливо, такова ще е то и през годината.

Моми, на които им е време да се омъжват, не месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата.