Забележителният режисьор Асен Шопов е носител на наградата „Икар” за изключителен принос към българския театър. Забележителният творец изправи колегите си в залата на Народния театър с емоционална изповед за театъра и любовта му към изкуството, за срещите и пътя. Маестрото, чиято съдба е свързана и с Пловдивския театър, където е режисьор, предизвика бурни аплодисменти.

Ето какво сподели той с публиката:

„Уважаеми гости и скъпи колеги, въпреки безумието, в което живеем, имаме възможността да се поздравим с Международния празник на театъра, макар че някъде някой разстрелва театрални сгради. Затова „Икар” е важна, тя е  символ на светлина, съвършенство и красота. Ето защо най-напред ще си позволя да поздравя всички, които получиха наградата, но и всички, които са номинирани, защото това не е състезание, а избор на по-доброто от доброто. Тъй като празникът е и мой, искам да кажа няколко думи. Преди всичко искам да благодаря на Съюза на артистите за този затрогващ ме и задължаващ ме жест на внимание, жест на признание. Благодаря, че тази награда ми даде възможност да изляза на тази сцена, където премина голяма част от творческият ми път през годините. Напоследък все по-често си перифразирам първия стих на Дантевата „Божествена комедия”: „На попрището жизнено в края”. И като мисля за края, мисля за началото. За това, че в тази скоба са заключени близо 70 години театрална дейност.

И освен това си мисля за първите години в Театралната академия. Като студенти ние манифестирахме покрай мавзолея, където стърчеше фигурата на Вълко Червенков, ние крещяхме, а той размаха пръст и извика: „по-малко театър на улицата, и по-малко улица в театъра”.

След това си спомних първите стъпки в професионалния театър, които по стечение на обстоятелствата направих на тази сцена. И с риск да досадя, искам да ги споделя с вас. Все още не мога да осмисля тази магическа способност на думата „театър” да въздейства! Знам, че най-красивото в театралното изкуство е, че е колективно изкуство. Най-важното в природата на театъра е партньорството. И каквото и да се опитаме да направим в театъра, започваме от разговора, от театралната трупа, сценографа, художника на костюми, гримьорите, гардеробиерите, перукерите, осветителите. Сценична група, която подготвя всяко действие и представление, един куп ателиета, които изпълняват тази материална част от театралното представление. Каквото и да направят обаче, това е половината представление, останалото идва от залата.

Защо ви говоря всичките тези банални истини? Защото искам да благодаря на съдбата, че ме запозна и срещна с токова много хора, с толкова много любов и талант в театъра.”

Почитателите на изкуството на Асен Шопов могат да гледат спектакъла му „Майстори” на сцената на Пловдивския театър.

ВИЗИТКА:

Роден е през 1933 г. в село Брестовица, Пловдивско. Завършва актьорско майсторство (1956) и режисура (1962) при проф. М. Бениеш в НАТФИЗ „Кр. Сарафов”. Дебютира с постановката и „Утре е ден” от Г. Джакаров в ДТ – Димитровград (1962). Работи като актьор в ДТ – Сливен (1956-58), а като режисьор от 1962г. в: ДТ –Димитровград (1962-64), ДТ – Хасково (1964-66), ДТ – Бургас (1967-72), ТБА (1966-67, 1972-81), НТ „Иван Вазов” (1981-93), ДТ – Пловдив (1993-96). Първата му (от общо 12) постановка в Театър „Българска армия” е „От ума си тегли” на Ал. Грибоедов с премиера – 3 юни 1966 г. Следват – „Съдбоносна 21-ва” от Ал. Щейн (14.01.1967), „Да се провреш под дъгата” от Г. Марков (25.03.1967) – спектакълът е спрян, а Асен Шопов е принуден да напусне София, „Осъдени души” от Димитър Димов (16.02.1973), „Време разделно” от Антон Дончев (20.11.1973), „Смертию смерт поправ” от Б. Василев и Ю. Визбор (11.04.1975), „Коварство и любов” от Фр. Шилер (28.01.1976), „Дачници” от Максим Горки (04.06.1977), „Законодателят” от Рангел Игнатов (15.10.1978), „Щастливецът иде” от Руси Божанков (23.12.1978), „Мария Стюарт” от Фр. Шилер (07.03.1980), „Знамето” от Руси Божанов (03.02.1981) и „Железният светилник” от Димитър Талев с премиера 23 ноември 2011 г.