Пловдив изпраща една необикновена година, в която се събуди надеждата, че градът може да спаси част от сградите си паметници на културата, че операта ще има собствена сграда. Археолозите за пореден път разказаха вълнуващи истории за миналото на града. Припомняме някои от най-знаковите за 2021 г. събития:

АРХЕОЛОГИЯТА ПОД МАГАЗИН  Н&М ВЕЧЕ Е ДОСТЪПНА ЗА ПОСЕТИТЕЛИ

Археологическите находки под НАРМАГ на Главната вече са отворени за посетители. Години наред след реставрацията и експонацията Източният сектор на Римския стадион беше недостъпен. Тази година се случи чудото и обектът отвори врати за туристи.

Посетителите могат да видят голям брой мраморни седалки, някои от които украсени с релефно изображение на лъвски лапи, 100% от мраморния ортостат в този сегмент на стадиона, базисен ред, носеща конструкция на седалките- тухлена и каменна, стълбище със запазени in situ пет стъпала, резервоар за вода и три улични водопровода, принадлежащи наводоразпределителната система на ранновизантийския Филипопол. Разкритият под сградата сегмент е от централните сектори на източната част на Стадиона.

На трибуните се четат имената на знатните фамилии на древен Филипопол, които са имали свои запазени места. Разкритите акведукти, както и още съхранени артефакти, несъмнено ще са привлекателни за любителите на историята и мястото ще се превърне в една от атракциите в града, коментира преди време заместник-кметът по култура Пламен Панов. 

ЕПИСКОПСКАТА БАЗИЛИКА ВЕЧЕ ПОСРЕЩА ПОСЕТИТЕЛИ

Пловдив има още един атрактивен културен център – Епископската базилика. Тя отвори врати за посетители през април. Епископската базилика е била сграда, забележителна по мащаба си, по архитектурното решение и декорацията и се подрежда сред най-представителните раннохристиянски обекти. Реставрацията и експонацията на мозайките се осъществи за пет години с финансовата подкрепата на фондация „Америка за България” и общината.

Сега – в сърцето на Пловдив, са експонирани над 200 кв. метра мозайки, новият културен център предлага и разнообразни занимания с най-модерни технологии.

ОТКРИХА РЕСТАВРИРАНАТА СГРАДА НА БИВШИЯ ДЕВИЧЕСКИ КОЛЕЖ „СВЕТИ ЙОСИФ”

Красива и реставрирана през тази година бе и сградата на бившия девически колеж „Свети Йосиф“, в която се помещава 3-ти корпус на Техническия университет-филиал Пловдив. Сградата е архитектурно-строителен паметник на културата от 1985 г. От 2009 година е паметник на урбанизма и културния пейзаж в историческата зона „Филипопол-Тримонциум-Пловдив“.

Историята на тази сграда води началото си от август 1899 година, когато архитектите Мариано Пернигони, Георги Фингов и Вълко Вълкович правят проекта на френския девически колеж „Свети Йосиф“. По исторически данни сградата е била построена през 1907 г. Запазена е нейна снимка от 1912 г. Пърноначално сградата на колежа е била двуетажна. След земетресението през 1928 година започва ремонт и дострояване на трети етаж. В този вид сградата е завършена през 1942 г. През 1948 г. сградата на колежа е национализирана и предоставяна на държавни институции. От 1987 година е предадена за ползване на Техническия университет – филиал Пловдив.

НЕБЕТ ТЕПЕ ОТНОВО НЕ РАЗОЧАРОВА

И този археологически сезон бе интересен – този път с разкопките на Небет тепе. В рамките на няколко седмици археолозите София Христева и Камен Станев работеха на терен. Първата интересна находка бе скелетът на  средновековен исполин, който впечатли археолозите с внушителната височина от 1.80 м, което е рядко за Средновековието. В близост до мъжкото тяло бе положено и дете. Става дума за некропол, в който бяха открити над 20 погребения. Археолозите проучваха и две сгради, а на терен откриха и интересни находки - безценен шах и костена свирка. 

17 СРЕДНОВЕКОВНИ ПОГРЕБЕНИЯ В ГЪСТИТЕ МОГИЛИ

17 средновековни погребения и сграда, за която се предполага, че е малка средновековна църква, откриха археолозите начело с Любомир Мерджанов при първия етап от археологическото проучване на „Голямата могила“, част от големия римски некропол „Гъстите могили“, разположен в южната промишлена зона на Пловдив. На върха на могилата екипът на Археологическия музей попадна на следи от основи на сграда, ориентирана в посока изток-запад. Наличието на подобни структури, разположени върху надгробни могили от древността, е по-скоро необичайно и е характерно най-вече за сгради от Възраждането. При подробното ѝ проучване обаче бяха открити множество дребни фрагменти от многоцветна стенопис, характерна за Средновековието. 

 

СГРАДАТА НА БНБ - МУЗЕЙ

Сградата на БНБ на края на Главната да стане Археологически музей е една от възможностите красивото здание да отвори врати отново.  „Държавата ще трябва да се намеси и да финансира реставрацията и приспособяването ѝ в музейна експозиция. За каква сума става въпрос ние не знаем, но е ясно , че тя не би могла да събере общинската администрация и да се превърне в седалище на Общината, защото е малка“, коментира Здравко Димитров. Кметът разведе журналисти из внушителното здание на края на Главната. Каква ще е функцията на сградата не е напълно ясно, но е факт, че ако бъде реставрирана, тя ще се превърне в една от емблемите на града.

 

ИМА ЛИ НАДЕЖДА ЗА ТЮТЮНЕВИТЕ СКЛАДОВЕ?

Позитивни сигнали, че има надежда сградите в Тютюневия град да се върнат към живот, излъчи 2021 г. Започна се с разчистването на приземните нива на склада на ул. „Одрин” 8. 

Главният архитект на Пловдив арх. Димитър Ахрянов е издал необходимите разрешителни за старта на разчистването. Красивата сграда на ул. „Одрин” 8 бе съборена преди повече от пет години. Оттогава до днес тя стоеше оградена с масивни железни пана и пустееше.

Пет години след големия пожар в Тютюневия град, започва възстановяването на други три  складове. Италианската фирма  "P.И.Π.A" OOД, която е собственик на складовете на Кудоглу, е получила разрешение за строеж от община Пловдив за изпълнение на проект "Консервация, реставрация, реконструкция, преустройство и частично надстрояване на съществуващи сгради в жилищна сграда  с офиси, магазини и подземни гаражи с трафопост". 

Стартира голяма дългоочаквана инвестиция - реконструкция на сградата на кръстовището на улиците "Авксентий Велешки" и "Иван Вазов" - бившата централа на Тютюнева фабрика "Родопи" от времето на социализма. Работата по нейната реконструкция започва след четиригодишна сага с Министерството на културата. Компанията инвеститор получи зелена светлина след окончателното произнасяне на Върховния административен съд.

ДОМ НА ПЛОВДИВСКАТА ОПЕРА

Министерство на културата, Община Пловдив и фондация „Дом на Пловдивската опера” подписаха тристранен меморандум , който да гарантира, че музикалната институция ще има собствена сграда. Тогавашният министър на културата проф. Велислав Минеков оповести, че в бюджета на културното ведомство са заложени 300 000 лв. за проектиране. Каза и че има заложени 10 млн. лв. за ремонт на Концертна зала.