Археологът Жени Танкова ще гостува на Пловдивско историческо общество днес, 12 януари. Тя е ръководител на разкопките на Голямата базилика на Филипопол. И тъй като няма случайни неща, археолог Танкова прекарва първите 3 г. от своята дългогодишна кариера точно на Голямата базилика в началото на 80-те г. по време на първите разкопки под ръководството на Елена Кесякова.

Както често се случва подобни мащабни обекти се разработват десетилетия на приливи и отливи. Археолог Жени Танова ще разкаже за откритията на нейния екип през 2016 г. и за очакванията през 2017-та, когато проучванията ще бъдат финализирани. Модераторът Димитър Герганов и археолог Жени Танкова ще засегнат въпроси като: как Базиликата променя римската планировка на града, за красивите мозаечни пластове, християнския некропол, как е разрушен храмът и още много интересни неща.

Голямата базилика на Филипопол със своите размери 86,33 метра дължина и 38,50 м. ширина или обща площ от на 3 300 кв.м. е най-големият християнски храм строен въобще в нашите земи до новото време. За сравнение базиликата в Плиска макар и малко по-дълга е била на обща площ от 3 000 кв.м., а "Света София" в София на 940 кв.м. Голямата базилика на Филипопол е построена в началото на 5 век. Подобен род монументални градежи се строят десетилетия, затова с голяма степен на вероятност може да допуснем, че началото, а и краят на строежа се е случил по времето на император Теодосий II известен като набожен и образован владетел, управлявал цели 42 г. от 408 г. до 450 г. По негово време е построена наново и базиликата „Света София” в Константинопол като окончателния си вид добива век по-късно при Юстиниан.

За населението на Филипопол тогава можем да съдим по едно по-ранно сведение на Амиан Марцелин свързано с опустошителните готските нашествия от 250 г., където се говори за 100 хиляди жители убити и взети в плен от опожарения град. Ще мине повече от век преди градът да възстанови предишните си размери, а в някои отношения при монументалните строежи и да ги надвиши. На практика периодът от началото на 5 век до средата на 6 век. съвпада с най-големия разцвет на стария Филипопол.

Вън от съмнение Филипопол е най-големият, най-красивият и богат град в Римска Тракия. Тук е мястото да цитираме древногръцкия писател Лукиан от 2 век: "Виждате ли, две планини – най-големите и най-красивите от всички планини (по-голямата е Хемус, а срещу нея е Родопа), лежащото помежду им плодородно поле, което започва от самите им подножия, и издигащите се три прекрасни хълма, разположени изключително красиво, които съвсем не са безформени в грапавината си, а сякаш представляват множество крепости на лежащия под тях град. Защото вече се вижда и самият град. Кълна се в Зевс, най-големият и най-красивият от всички! Hаистина от далече блести красотата му. И една огромна река преминава покрай него, като го докосва съвсем от близо. Това е Хеброс, а градът е дело на прочутия Филип. Вече оставяме облаците и доближаваме земята, така че нека слезем наслуки!"

Срещите на Пловдивско историческо общество са отворени за публика и всеки ще може да зададе своите въпроси. Срещата е в четвъртък, 12 януари, от 19 ч. в клуб „Петното на Роршах”, ул. "Йоаким Груев" 36 на ръба на Капана.