„Небет тепе трябва да бъде защитен, защото няма култура на пазене. Дали това ще стане с ограда, или с физическа охрана, но ще настоявам това да се случи. В месеците, в които работих там, имахме постоянни проблеми с посетителите. Хвърляха си бутилките, фасовете, че и спринцовките на терена на археологическите разкопки. Качваха се по крепостната стена, бутаха. Случва се и сега. Каквито и кошове да бъдат предвидени, няма да спасят Небет тепе от тези, които отказват да пазят. Това е проект, в който ще бъдат инвестирани милиони, но ако не се предприемат сериозни мерки, след три години ще е същият, както е сега”, каза археологът проучвател на археологическия паметник София Христева по време на пресконференцията за представянето на проекта „По крепостните стени на Филипопол”. Той обхваща Небет тепе (2 909  652 лв.) и Източната порта (2 834 580 лв), както и околната инфраструктура (1 243 362 лв.). Над 6 млн. лв. ще бъде европейското финансиране, а останалите средства ще дойдат от  заем, изтеглен от община Пловдив.

По време на представянето арх. Румяна Пройкова постави на масата и друг проблем – регулацията между Небет тепе и съседния имот на арменското настоятелство към храма „Сурп Кеворк” минава по крепостната стена и части от нея както и от Кулата на практика са в чужд частен имот.

„Трябва местната администрация и собствениците да се разберат, защото е нелогично да се реставрира, консервира и експонира частта, която е в терена на Небет тепе, а другата – не”, каза арх. Пройкова.

Тя подчерта нееднократно, че намесата в археологическия паметник ще е много деликатна, почти изцяло ще се запази съществуващият силует, а експонацията ще стъпи върху автентични снимки. Ще бъде осигурен достъп до обекта и от стълбите откъм Симинарията, а посетителите ще могат да видят подземното преминаване към обекта. Крепостната стена ще бъде подсилена с бетон, както това е направено на форумния комплекс до Централна поща.

Предвидени са зрителни площадки, част от тях достъпни и за инвалиди.  Ще има информационен център, който ще бъде в Бакаловата къща.  

Арх. Наталия Христова представи и другия важен обект – Източната порта.  Широката над 13 метра улица, която води към портата, вече се почиства от екипи. На обекта, чийто проектант е арх. Галина Пировска, а археолози проучватели Мая Мартинова-Кютова и Биляна Здравчева-Груева ще бъдат експонирани намерените и каталогизирани елементи, които ще бъдат в страни от главната входно-изходна улица на античния град.