Арх. Петър Петров е директор на Националния институт за недвижимо културно наследство от 2021 г. Преди това е бил главен архитект на район „Централен“ в Пловдив. Магистър е от катедра „Теория и история на архитектурата“ във ВИАС (УАСГ).

Повече от 25 години работи в областта на опазването на недвижимото културно наследство. В професионалната му визитка има десетки обекти, сред които са тракийските гробници в Свещари, Казанлък, Старосел, Мезек, Татул, както и Перперикон, Светилището на нимфите край Каснаково, Плиска и Преслав, скална църква край Иваново, Бююк джамия, Централната минерална баня и пр.

Кариерата на арх. Петров преминава през 4 архитектурни бюра във Франция и НИПК (НИНКН). Стипендиант е на френското правителство, завършва, а по-късно оглавява и специализирания курс за България на Центъра за висши науки „Шайо“, световна школа в опазването на недвижимите ценности.

Арх. Петров е носител на три награди в националния конкурс "Сграда на годината“.

-  Арх. Петров, в публичното внимание на фокус попадна още една сграда от Тютюневия град - Централата на фабрика "Родопи". Собственикът събаря, защото по проект трябва да запази само част от фасадите след отхвърлена от вас разработка, но противоположно решение на съда. Там ще се появи сграда, която няма да запази характера на Тютюневия град. Коментирайте казуса и обречена кауза ли е Тютюневият град?

- Преписката за сградата е приключила малко преди да поема ръководството на НИНКН – с окончателното решение на съда и със съгласуването на проекта за разрушаване на част от фасадите. Заради казуси като този въведох практиката да не съгласуваме подобни проекти, докато сградата не получи статут. Когато постъпи заявление, предвиждащо събаряне, институтът започва служебно процедура за определяне на статут и режими на опазване. Работим така вече близо година и половина.

Хиляди сгради в България не са защитени също като зданието на ул. „Авксентий Велешки“. Защото нямат режими на опазване, защото от десетилетия няма териториални програми за опазването на това национално съкровище. От първия ми ден в НИНКН говоря, че недвижимото ни културно наследство се унищожава варварски. На думи всички ни подкрепят, но няма действия. Нито държавата, нито общините предприемат някакви конкретни действия, за да защитят недвижимото културно наследство.

- Вие сте директор от средата на 2021 г., но темата за Тютюневия град е актуална от много години назад. Какво е правено и какво не е направено, за да се стигне дотук разрушаването да е повсеместно и сякаш необратимо? Кои са конкретните имена на хора, ангажирани с процеса, които очевидно не са си свършили работата?

- Загубени са десетилетия. Повечето исторически зони с обекти, които имат качества на недвижими културни ценности, нямат режими на опазване. Няма правила за Тютюневия град.

Знаете ли, че по действащия Закон за културното наследство едва 480 обекта от 39 600 в списъка на недвижимото ни културно наследство са защитени? Всички останали са в риск.От 770 недвижими културни ценности в Пловдив, 20 имат режими на опазване. Дали така се пазят ценностите на града?

Преди 5 години са направени фишове за много от сградите в Тютюневия град, но не са внесени в Специализирания експертен съвет по опазване на недвижими културни ценности (СЕСОНКЦ). Аз също търся отговор на въпроса защо не са внесени. По-късно, в средата на 2019 г., тогавашният министър на културата променя наредбата за идентифициране, деклариране и предоставяне на статут на ценни обекти, както и формата на фишовете. Това налага безкрайно и безсмислено прехвърляне на информация. Фишът е документът с всички данни от проучването, които показват с какво една сграда е ценна и защо е необходимо да бъде запазена.

В началото на моя мандат приключихме подготовката на новите фишове за Тютюневия град. Започна работата по определяне на режимите за опазване на сградите. Трябваше да приключи тази пролет. През зимата изпратих три пъти експертни екипи за оглед на сградите, но те системно не бяха допускани до много от обектите.

8 месеца чакахме община Пловдив да ни изпрати информацията за собствениците и техните адреси, за да започнем процедурата по АПК (Административно-процесуалния кодекс). НИНКН не може да предприеме никакви действия, без да е уведомила собствениците. За мен е странно огромното закъснение, с което общината осигури тези данни.

Въпросът защо не са предприети конкретни действия за Тютюневия град е към кметовете на Пловдив и към предишните директори на НИНКН. Те са имали и правомощия, и задължения да вземат мерки за опазването на историческата част от Пловдив. В момента ние се опитваме да наваксаме загубеното време, колкото и да ни е трудно.

В безвремието НИНКН е сведен по численост до администрация на средно голяма община.Преди няколко дни участвах в международен форум за недвижимото културно наследство, организиран от посолството на Италия. И знаете ли колко потискащо бе за мен да науча, че за опазване на недвижимите ценности в Италия работят няколко десетки института. За цяла България отговарят 14 експерти, а казусите са няколко хиляди и колегите кръстосват страната на ръба на силите си.

През всички тези години, в които темата Тютюнев град е на дневен ред, обществото остава с впечатление за взаимоудобно бездействие на институции - НИНКН, МК, Община Пловдив, и на частни собственици, които се обвиняват едни други. Защо за близо десетилетие не бяха предприети конкретни мерки, защо се бавят режимите в зоната?

- Мога само да гадая защо липсват конкретни и смислени мерки за опазване. Мога за себе си да правя изводи и обосновани предположения, както се казва в криминалистиката. Вие също можете. Да уточня, че НИНКН прави режими на опазване. Обемно-устройствените проучвания са следваща стъпка, свързана с намесата и проектиране за обекти недвижима културна ценност. С това се занимават общините или инвеститорите

- Има ли полезен ход в тази ситуация или пловдивчани, които правеха живи вериги пред сградите, трябва да свикнат с мисълта, че от Тютюневия град ще остане само история?

- Има, разбира се!Предложих решение, но община Пловдив го отхвърли.  В Пловдив има над 300 сгради като зданието на ул. „Авксентий Велешки“. Преди няколко месеца поисках всички тези сгради да бъдат временно защитени като групов паметник, докато получат окончателен статут. Община Пловдив обаче спря процедурата в СЕСОНКЦ с мотива, че това ще застраши инвестиционните проекти. Съгласно закона общините носят отговорност за опазването на ценните сгради на тяхна територия, включително за мерките за поддържането им.

Има и друг полезен ход:  териториалната програма, на чиято база да бъдат защитени сградите – деклариране, режими за опазване, определяне на единични и групови недвижими ценности. В момента в Пловдив по тази програма работят 8 експерти. Ще предефинираме ценните обекти и ще ги определим наново, ако е необходимо.

Гражданската мобилизация е начинът да принудим институциите да си свършат работата. Гражданите са най-ценният съюзник на Института, за да спасим недвижимото ни културно наследство. Това наследство е материален запис на миналото, на съдби, хора, процеси, които са ни формирали като личности и като общество, и продължават да ни влияят. Ние го обитаваме само временно и трябва да го оставим на следващото поколение, както сме го получили от предишното.

Аз не вярвам в предварително начертаната съдба на Тютюневия град и на културното ни наследство. Ние, обществото, определяме какво да се случи.Ако перифразираме великата мисъл, която всеки българин знае: наследството ни формира и ние формираме наследството, то живее в нас и ние живеем чрез него.

- НИНКН и СЕСОНКЦ задвижиха процедурата за даване на статут на два склада на бул. "Христо Ботев". Бяха издадени и заповеди от министъра на културата. Обжалват ли собствениците и какво ще предприеме оттук-насетне Министерство на културата. Ще върне ли документите към СЕСОНКЦ?

- Заповедите се публикуват на сайта на Министерството на културата, не в ДВ. Няма процедура, по която МК да не издаде заповед. Обжалването е възможно в 14-дневен срок след публикуването на заповедта.

- Приключва териториалната програма за работа на терен на екипите от експерти на НИНКН за обход в градове, сред които е и Пловдив. Фокус на внимание под тепетата бе ул. "Карловска". Успяха ли колегите ви да съберат необходимия обем информация и материали, за да бъдат изготвени фишове на обектите с качества за недвижими културни ценности? Както и даването на статут на защитена зона?

- Работата ще приключи в края на годината. Екипът в Пловдив работи по ул. „Карловска“. Колегите изготвят фишовете, за да може този район да получи статут на защитена зона като групова недвижима културна ценност. На тази база ще определим граници и режими на опазване.

Впрочем при проучването установихме много интересен факт. И в Пловдив, и в град Баня има ул. „Карловска“. Те следват една линия и свързват Пловдив с Карлово. Ще направим първия сериен обект на недвижимото културно наследство и ще свържем хората, които ги обитават в нова общност. Историята на тази улица, сградите и обитателите им чака да бъде разказана.

- Каква е общата картина - в каква степен е съхранена автентичността на улицата и защо досега обектите там са останали извън полезрението на специалистите?

- Все още е съхранена автентична среда, макар да има и намеси. Защо досега никой не е работил по ул. „Карловска“ искам да знам и аз.

- Кои други сгради бяха обект на обследване и описание, защото вие заявихте намерение във фокуса на внимание на специалистите да попаднат и сгради от по-ново време като военните блокове по "Мария-Луиза", Братската могила, Дом на техниката?

- В териториалната програма участват експерти от инициативата Ново архитектурно наследство (НАН), които изследват обектите от втората половина на 20. век. Те работят по 80 сгради в Пловдив от този период и ще подготвят фишове. Там са всички значими сгради около Цар Симеоновата градина – Дома на техниката, Дома на културата „Борис Христов“,Кино „Космос“, Библиотеката „Иван Вазов“, Административния съд, Централната поща, Хотел „Тримонциум“ и пр. – все знакови сгради, които формират ансамбъл заедно с градината.

- На последната сесия на СЕСОНКЦ поискахте временен мораториум (след като първоначално се опитахте да разширите обхвата на охранителната зона) върху строителните дейности в широкия център на Пловдив, за да могат да бъдат обследвани сградите там и бъдат подготвени необходимите документи за даване на статут и режими. Посочихте срок от 6 месеца. Ще успеете ли?

- Не, не става дума за мораториум върху всички сгради, а за защита на обектите, които още нямат режими на опазване. За да не се повтарят случаите като този със сградата на „Авксентий Велешки“ (сградата на „Родопи“). Без режим на опазване всяка ценна сграда е в опасност.

- Колко общо сгради в Пловдив към днешна дата са декларираните и колко нямат режим?

- Около 1000 са декларираните и те все още нямат режими на опазване. Без такъв режим са и голяма част от сградите, които имат статут на недвижими културни ценности. Много малък процент сгради в цялата страна са защитени с режими на опазване според изискванията на Закона за културното наследство от 2009 г.

Има и друг проблем обаче и той е, че на практика режимите на опазване в Пловдив не пазят автентичността на уличните пространства и историческата градска тъкан. Ще ви дам конкретен пример: в момента в НИНКН е внесен за съгласуване проект за сграда на централната пешеходна улица. Той предвижда огромен стъклен обем върху сграда, обявена за недвижима културна ценност. Как е възможно това ли? Липсва режим, който определя каква намеса е допустима и каква – не.

- Виждаме, че дори и при даден статут, в охранителна зона падат сгради. Кога най-сетне ще има политическо лоби, което да нанесе корекции в закона?

- През лятото поисках изслушване в Комисията по култура към Народното събрание. Изложих сухите факти, че 13 000 обекта от недвижимото ни културно наследство са обезобразени или необратимо заличени. Това е 1/3 от цялото недвижимо културно наследство на България. Губим по 400 обекта годишно и тенденцията се ускорява. Това богатство се руши, защото е създадена среда, която позволява това. Апетитните парцели в историческите центрове на градовете са обект на търговия с влияние и корупция. Нуждаем се от спешни промени в закона, за да спасим това наше общо наследство. И на думи имаме подкрепа за тези промени.

Но, както виждате, на парламента нито тогава, нито сега му е до националното ни наследство. И в това време губим ценни сгради, губим паметта си, губим себе си. Не се рушат само сградите, а и тъканта на обществото ни. Защото средата, в която живеем, въздейства върху начина, по който живеем, върху здравето ни, върху емоционалните ни състояния, върху идентичността ни, дори и върху престъпността и благосъстоянието на хората.