
Бившият директор на Националния институт за недвижимо културно наследство арх. Петър Петров се отчете за дейността си в от 2021 г. до отстраняването си през 2025 г. преди да е изтекъл редовният му мандат, спечелен с конкурс.
„През целия си професионален път се водя от убеждението, че недвижимото културно наследство е геномът за обществото, който записва и пренася паметта на обществения организъм, както ДНК възпроизвежда биологичния вид. Паметниците на културата създават нашата идентичност и интегритет и в това е тяхната висша ценност. Това беше моето „Символ верую“ като директор на Националния институт за недвижимо културно наследство в периода юли 2021 г. – март 2025 г.“, написа той.
Петров отбелязва, че първото действие, което е предприел начело на институцията, е да направи мониторинг на състоянието на българското наследство, какъвто не е правен от 30 години. Резултатите от обследването са повече от обезпокоителни – 10 процента от недвижимото културно наследство е необратимо унищожено, 35% е в аварийно състояние, на път да изчезне, 40% е в добро техническо състояние, но с нарушена автентичност. Това означава, че 85 процента от обектите са в риск и че в близките години България ще загуби половината си недвижимо културно наследство.
„Установихме проблемите в системата на опазване – законодателни, институционални, образователни, социално-икономически. Направихме анализ. Огласихме го многократно. Предложихме план за стратегически и спешни мерки за спасяване на недвижимото културно наследство пред Министерството на културата, Министерството на финансите, Комисията по култура и медии в Народното събрание. Предприех всички възможни действия в рамките на моите правомощия“, припомни арх. Петров.
Той и екипът му се насочват към подобряване на нормативната рамка, за да бъде недвижимото ни културно наследство спасено. Предлагат промени в нормативната рамка, организират експертни обсъждания, за да дефинират необходимите спешни промени в Закона за културното наследство. Предложенията са част от ЗИД на ЗКН, внесен в Народното събрание. Проектът стои „на трупчета“ – без обсъждане и без движение. Изготвят и пътна карта за възстановяване на системата за опазване, базирана на актуалните данни и процеси, и предприемат стъпки за изпълнението ѝ в рамките на моите правомощия.
„Въпреки че съгласно Закона за културното наследство НИНКН е основен инструмент в системата за опазване, институтът е системно неглижирани през последните 30 години. Беше сведен до администратор на преписки, с по-малко от 50 служители, с непопълнени щатни бройки, с експерти на високо ниво и унизително ниски заплати. НИНКН не извършваше най-важната си дейност – научноизследователската работа по издирване и изучаване на недвижимо културно наследство, определянето на статут и режими за опазване. Липсата на правила за допустимите намеси по недвижимите културни ценности е ключовата причина за разрухата. За да създадем режими за близо 40 000 обекта, при този числен състав щяха да са необходими 160 години“, констатира в отчета си арх. Петров.
Като директор той организира първата Териториална програма за идентифициране, изучаване и документиране на недвижимото културно наследство по населени места. Привлечени са и външни експерти заради малобройния състав на НИНКН и с идеята програмата да обхване цялата страна.
След 3 години настояване, едва в средата на 2024 г. Министерският съвет одобри допълнителни 17 щатни бройки, но без да предвиди бюджет за тях. Това блокира провеждането на конкурси за назначаване на необходимите експерти. Финансирането им все пак е осигурено с бюджета за 2025 г.
„При встъпването ми в длъжност като директор на института на 29 юни 2021 г. имаше над 300 забавени преписки. В рамките на следващите месеци повечето от тях бяха приключени“, пише в отчета. В мандата му са разгледани и придвижени огромни по обем преписки, свързани с Общи устройствени планове и др.
„През 2024 г. са постъпили 3353 преписки. 1652 от тях са изпратени със становища на НИНКН към Министерството на културата в рамките на 2-месечния срок. Институтът е обработил и изпратил писма по около 1700 преписки, които включват искания за справки, писма по преписки, искания за концесии, становища по решения на МС, писма за участия в комисии по реда на чл. 83 от ЗКН и пр. Към 31 декември 2024 г. с минимално закъснение са 18 преписки, започнати през септември (под 1% от общия брой)“, отчете още арх. Петров.
Наред с ускорената обработка на документи в Института е въведен мониторинг, експертни съвети, SMS-известяване за движението и приключването на преписките от НИНКН и изпращането им към МК и обратно към НИНКН, за да бъдат предадени на заявителите.
За пръв път след 1989 г. Институтът закупува съвременно оборудване за триизмерно лазерно сканиране, фото- и аерозаснемане и специализиран софтуер за обработване на данни. Това оборудване се използва непрекъснато в научноизследователската работа на института.
„Възстановихме специализирания курс за архитекти „Шайо“ със споразумение между Министерството на културата, Посолството на Република Франция, Школата за висши науки „Шайо“ - Париж и НИНКН. Въведохме засилена практическа насоченост на обучението в курса „Шайо“ – България с изготвянето на проекти за обществено значими обекти. Курсът дари 4 проекта на Община Видин, определени заедно с нея и планирани за осъществяване. Дипломните проекти за обекти в Пловдив са дарени на Район Централен, Община Пловдив“, подчерта арх. Петров.
Той изразява благодарността си към министрите проф. Велислав Минеков, Кръстю Кръстев и маестро Найден Тодоров, които са съдействали за част от важните промени в НИНКН и в опазването на недвижимото културно наследство.
„Устойчивото решаване на проблемите в опазването обаче е невъзможно без законови промени, без подкрепа от законодателната и изпълнителната власт, без разбиране за важността и потенциала на недвижимото културно наследства за нашата идентичност като личности и като общество и за икономиката на страната. Започнах промяна, която не би била възможна без изключителната и безрезервна подкрепа на екипа на НИНКН и на всички съмишленици в опазването на българското културно наследство. Благодаря за подкрепата“, завършва отчета си арх. Петър Петров.
Акценти


Евакуираха посетителите на мол Пловдив




Разбиха една от най-големите нарколаборатории у нас

Почина най-възрастният скиор в България

