Националният институт за недвижимо културно наследство получи подкрепа в парламентарната комисия по култура и медии за спешни промени в Закона за културното наследство, за да се спре унищожаването на недвижими културни ценности, съобщават от ведомството.  Това се случи след като директорът на НИНКН арх. Петър Петров говори пред членовете ѝ преди дни, предаде Plovdivtime.bg

Недвижимото културно наследство е в състояние на катастрофа. От 39 600 недвижими културни ценности, към настоящия момент са защитени само 480. 39 120 са застрашените: от тях 20 241 имат статут, но нямат режими на опазване, т.е. на практика не са защитени. 18 879 са декларирани, с или без временни режими и граници, и също не са защитени. Археологическите са 15 567, от тях едва 3444 са защитени. Признати за културна ценност, но без режими за опазване, са 10 000 могили от античността – те са застрашени. 2123 са само декларирани – те също са застрашени. Груповите недвижими културни ценности, които обхващат историческите центрове на големите градове в България, в по-голямата си част са застрашени – 124 са декларирани, но нямат никакъв статут. Със защита се ползват 67. Исторически обекти са с най-висок дял защитени – 2296, имат статут и режими. 344 са застрашени. От 61 обекта на парковото изкуство само 18 са защитени. 43 са застрашени. 305 художествени недвижими ценности са получили окончателен статут. Близо пет пъти повече – 1465 са застрашени, тъй като нямат окончателен статут и режими на опазване. Това са стенописи от античността, ранното средновековие и Възраждането. Архитектурно-строителните недвижими културни ценности са в състояние на погром. В тази група влизат сградите в градските центрове, обект на най-много инвестиционни намерения. От близо 20 000 едва 4658 са защитени. Всички останали са застрашени. През последната година НИНКН действа аварийно, за да запази тези сгради, но все по-често съдът отменя решенията на експертите, заяви арх. Петров.
 

В изложението си той подчерта, че Законът за културното наследство от 2009 г. не пази недвижимите културни ценности, но създава условия за административно забавяне и натиск, корупционни влияния и непрозрачност, каза той.

По думите му промените в действащия закон са временно решение, докато бъде създаден нов закон, базиран на законодателно проучване, на анализ и на концепция за политиките в областта на опазването, каквато България няма от 30 години.

Арх. Петров посочи пет промени в ЗКН, които ще помогнат за по-ефективно опазване на недвижимите културни ценности:

  1. Премахване на разрешението за „преизграждане“ на недвижими културни ценности. С този термин в закона се прикрива необратимото разрушаване на автентични сгради.
  2. По-строги санкции за собствениците, които разрушават недвижими културни ценности. Ефективен механизъм на подпомагане на собствениците на недвижими културни ценности.
  3. Публични експертни съвети към НИНКН и обществени обсъждания на проекти за намеси по обекти с национално значение. Критериите, изискванията и проблемите ще станат видими за обществото и ще бъдат ограничени опитите за манипулиране на общественото мнение.
  4. Премахване на двустепенното съгласуване за проекти без отношение към автентичността на обектите като временни маси за сервиране на открито, рекламни материали и пр. Гражданите ще получават решенията в кратки срокове, а експертите ще се фокусират върху недвижимите културни ценности.
  5. Прецизиране на сроковете за съгласуване. 4 месеца е срокът за съгласуването и на маси на открито, и на общ устройствен план (ОУП). Масите на открито отнемат няколко часа, разглеждането на един несложен ОУП отнема месец, съгласуването му - още повече време. Прецизирането на сроковете ще премахне ненужното забавяне.

Според директора на НИНКН са необходими и промени в института, за да работи той по-ефективно. Посочи 5 мерки, за да се случи това:

  1. Приемане на финансово обезпечена Национална програма за актуализация на списъка на недвижимото културно наследство с граници и режими на опазване. Липсата на актуален списък е фактор за унищожаване на недвижимото културно наследство от дълги години, за двойни стандарти и корупция.
  2. Специализирана информационна система и дигитализиран архив – инструменти за добро управление, ефективност на услугите, прозрачност и публичност на дейността на НИНКН. Регистърът за над 38 000 обекта продължава да е на хартия, досиета на обектите – също.
  3. Нова структура на НИНКН с достатъчно експерти за изпълнението на вменените от закона дейности. Липсват цели дирекции, не се извършват ключови дейности заради пропуски в нормативната уредба, орязан щат, обидни заплати, финансиране на ръба на мизерията. От няколкостотин експертите са сведени до 50.
  4. Делегиран бюджет, който гарантира изпълнението на закона, включително научно-изследователската и научно-приложната работа. НИНКН е единственият институт в ЕС без научна лаборатория, съвременно оборудване и софтуер за изследване, заснемане и картографиране на недвижимите културни ценности.
  5. Механизъм за сътрудничество с общините, включително чрез финансиране на проекти за актуализация на списъка на недвижимото културно наследство. Инструмент за това е програмата на МРРБ за изготвянето на Общите устройствени планове, важна част от които са недвижимите културни ценности. Общините имат преки задължения за опазването на недвижимото културно наследство, но често забравят това.