"Хората са измислили уважението, за да прикрият празното място, където трябва да е любовта."
                                                                                                                     Лев Толстой, „Ана Каренина”

 

Хиляди са интерпретациите на един от най-значимите романи в световната литература за всички времена. Сюжетът на „Ана Каренина” на Лев Толстой е претворяван на театрална сцена, на голям екран, в телевизията, в радио версия, като балет върху лед…

Пловдив също има шанса и честта да преживее на сцена историята на княгиня Каренина, разказана с изразните средства на танца.  Балетният спектакъл на Държавна опера-Пловдив с хореограф хърватина Лео Муич и се разгръща на части от Симфония №5 и №6 и Концерт за цигулка и оркестър на Чайковски. Музикалната картина е избор на Муич, защото Чайковски никога не е писал музика по творби на Толстой.

Танцовата история следва сюжета на романа с една промяна – сценичната версия започва с погребението на Ана и с това поставя още по-силен акцент върху емоционалните бури, през които преминава героинята на Толстой.

В ролята на  Ана влиза Марта Петкова,  а в образите на мъжете, които разкъсват сърцето ѝ – Алексей Каренин и Алексей Вронски, се превъплъщават Никола Хаджитанев и Емил Йорданов. И тримата са премиер-солисти на Националния ни балет.

Изключителните артисти потапят в полюсни емоции, предизвикани от любовта, изневярата, предразсъдъците, трудните решения, ревността , трагичната предопределеност, гнева, опрощението, а хореографът Лео Муич и сценографът Цвийета Шуйн поставят постоянно знаци, с които маркират ключови моменти от романа – видео с Вронски в бесния галоп на надбягванията, когато конят му Фру-фру пада и чупи гръбнака си; картина, окачена на стената, която маркира бягството на Ана и Вронски в Италия, където двамата търсят нов живот и среда, но неуспешно.

Изключително силна е сцената на опрощението, което Каренин прощава на Ана и на Вронски, мислейки си, че тя умира. Вронски е допуснат в дома на Каренини, за да я види, а после се прострелва неуспешно.

Пътят към трагичния финал е съпътстван и с другите истории за любов и изневяра, разказани от балетните трупи на Държавна опера-Пловдив и Македонския  балет в Скопие – образите на Степан и Доли, на Кити и Левин, на светския елит в Москва и Санкт Петербург.

Много находчиво е използван малкото реквизит. Така столовете в ръцете на балета превръщат сцената от бална или театрална зала в съдебна. И там в светлината на собствения си избор стои самотна Ана. Тя срещу всички, тя срещу себе си и срещу вътрешните си битки! В няколкото подобни сюблимни сцени Марта Петкова е просто съвършена, а костюмите ѝ са емоционално допълнение към състоянията ѝ. Двамата ѝ партньори също са фантастични и за никого не остава съмнение, че ролите изпълняват големи артисти.

Финалът на балетния спектакъл е толкова красив и поетичен с невинния образ на Ана, която според Толстой има един-единствен избор, избор на обреченост. И пристъпва на сцената като в храм, оставяйки диря от бели цветя като изкупителни сълзи.

Ако трябва да бъдем честни, май хореографът и постановчик Лео Муич е далеч по-толерантен към съдбата на героинята си, от създателя ѝ.

„Ана Каренина” е представление, което си струва да бъде гледано. Спектакълът е изключително добър и ще става още по-добър, защото  преди да се случи официалната му премиера трупата е имала едва 4 сценични репетиции. Добрата новина е, че „Ана Каренина” ще продължи пълнокръвния си живот като част от репертоара на Държавна опера-Пловдив. Предстои да се играе във Велико Търново на 16 юли в рамките на фестивала  „Сцена на вековете”, а през декември ще гостува в Националния дворец на културата в София в рамките на Новогодишния музикален фестивал.