„Искам да поздравя целия театър и нашата публика за нашия празник - 144 години от Драматичен театър Пловдив. Нека всички да се здрави и вдъхновени с делата си, които правят ежедневно. Днес е двоен празник, защото освен рождения ден на театъра, ние си решихме да направим един подарък  за нашата любима публика, а именно един поетичен спектакъл, който за първи път се случва в нашия театър „Влюбеният дирижабъл“, каза директорът на Пловдивската драма Сюзанна Арутюнян-Василевска по време на представянето на най-новия проект на трупата.

Преди да даде думата на екипа тя направи кратка равносметка на творческата година в театъра в година, която не беше лесна за целия сектор.

Припомни, че трупата е предложила на публиката си  две големи примерни заглавия „РЕКС. 2084“, а след това и „Берлин, Берлин“. За трупата годината ще завърщи и с проекта „Влюбеният дирижабъл“, реализиран съвместно с Министерството на културата.

„Миналата година по това време буквално дойде предложението, поканата да кандидатстваме с оригинални идеи за финансиране. Идеята се роди изключително бързо благодарение на Диана Добрева и Александър Секулов и днес, след една година, можем да се радваме на нещо, което е изключително стойностно и вие ще бъдете свидетели тази вечер“, каза още тя.

Театърът успя да реализира и няколко важни събития, касаещи общността и града, а именно  -най-накрая бе поставена и табелата на пл. „Театрален“. В музея бе финализиран проектът с VR-зоната и с визуализирането на театър „Люксембург“.  Бе реализирана на една научна конференция, която за първи път се правеше в България на тема „Средиземно море, преплитане на цивилизации“.

„Това е само началото, тази тема, тепърва ще бъде развита в Драматичен театър Пловдив. Също така бяха реализирани няколко важни събития с пловдивските ученици,  например  Художествената гимназия „Цанко Лавренов“.  Свидетели са на изложбата, която те реализираха на тема „Едип и пророците“. По традиция театърът бе сред отличените с награди. „Арт“ получи награда за режисура и за най-добър спектакъл на фестивала на камерните форми във Враца. „С най-голямо уважение“ получи четири награди, включително за най-добър спектакъл, на Международния фестивал в Габрово. „Елизабет или кралицата девственица“ бе отличен с награда „Пловдив“. Разбира се, най-големият ни проект „Без кръв“, който беше копродукция със Северна Македония, спечели не една, не две, а три награди „Аскеер“ за режисура, за костюмография и за най-добър спектакъл. Изключително много се гордеем с този проект, защото всъщност този проект беше и една от инициативите ни за благотворителна дейност, защото смятаме, че културните институции трябва да бъдат по-отворени и по-социално ориентирани. Нашата мисия е да ги събираме хората и да ги направим по-човечни, не само с изкуство, но и с дела. Такава кампания беше с кръводаряването, което беше организирано за откриването на „Сцена на кръстопът“ -  „Кръв за живот, не за отмъщение“. Такава кампания беше реализирана за началото на календарната година за ветераните артисти и около 6000 лева бяха дарени на дома. И сега в момента, днес, стартира кампанията „Да подарим книга на хора“, които през празниците остават в самота. И всъщност това е един лъч надежда за тях“, каза още Василевска.

Тя припомни, че в международен план театърът е отбелязал исторически успех, след като стана копродуцент на откриващия спектакъл на фестивала в Авиньон – „Разстоянието“. Представлението гостува и под тепетата и се превърна в национално събитие за театралната общност.

За трета поредна година Пловдивският театър представи продукция в Будапеща и за втора година подред на МИТЕМ, толкова значим фестивал, с спектакъла „Без кръв“.

„През 2026 г. започваме с два нови спектакъла – „Бариерата“ на Камерна сцена с режисьор Крис Шарков. Премиерата ще бъде през март. Представлението е по повод 50 години от написване на повестта. На 20 януари започват репетициите на „Записки по българските въстания“ с режисьор Бина Харалампиева. Премиерата ще бъде през април месец в чест на 150-годишнината от Априлското въстание. Двама обичани актьори от трупата ще предствят пред публика моноспектакли. Това е „Дрен Наути“, пиеса за женска публика, моноспектакъл на Красимир Василев. Режисьор ще бъде Стоян Радев, а премиерата е през февруари.  „Цигуларката на Бога“, пиеса на Стефан Цанев, по случай неговата 90-годишнина, моноспектакъл на Мария Генчева с режисьор Атанас Атанасов“, разказа арт директорът на театъра Кръстю Кръстев.

Международната програма на театъра също е много сериозна.Предстоя гостуване на МИТЕМ на 22 април в Будапеща с „Едип и пророците“. През юни трупата ще гостува в Рим с „Коприна и „Без кръв“ по Алесандро Барико, както и в Солун с „Одисей“ и „Едип и пророците“.

Предстои 30-ото издание на „Сцена на кръстопът“, 145-годишната на Драматичен театър-Пловдив и Третото театрално изложение.

Кръстев поздрави екипа на „Влюбеният дирижабъл“ – дълго очакван, вълнуващ, необичаен. Той благодари на екипа – Александър Секулов, Диана Добрева, Мария Колева и Ванина Цандева.

„За мен тази среща е много полезна. Защото и за самия мен беше полезно да чуя какво сме правили през годината. Сами знаете, че когато си увлечен в ежедневния работен процес, започваш да забравяш нещата, които си правил, в които си участвал. А така, като го видиш подредено, си казваш, че театърът е важно място за културния живот на града. Аз продължавам да смятам, че националните културни институции трябва все повече да взаимодействат с обществото, да дават възможности за различни неща, освен творческата продукция, за различни срещи. И съм много щастлив, че чувам в съкретен вид, всичко това, за което ние сме работили. Но има още толкова неща, за които ние постоянно работим. Това са проекти, които те първа ще се реализират, така че работата е в много по-големи обеми“, каза драматургът Александър Секулов.

Той определи премиерата на „Влюбеният дирижабъл“ като един отслужен дълг към гениалната българска поезия.

„В поезията сме най-световно съизмерими. Няма друго българско изкуство, което в такъв обем, в такава дълбочина и по толкова специфичен начин да обяснява битието и да е съизмеримо със световната класика. Творчеството на Иван Методиев, на Добри Тонев, на Миряна Башева и на още десетки гениални български поети е абсолютно съизмеримо със стиховете на Кавафис, на Уитман, на Езра Паунд и на Омир, ако щете. Трябва да носим съзнание за това и единственият начин да материализираме това разбиране за същността на българската поезия, беше да се опитаме да направим един спектакъл за съдбата на поета. Това не е поетичен спектакъл. Вътре има стихове, но това не е поетичен спектакъл. Това е абсолютно драматичен спектакъл. Защото като се каже поетичен спектакъл горе-долу малко отива към рецитал работата. Това е последното нещо, което този спектакъл е“, каза Секулов.

Той призна, че от много отдавна в екипа мислят за такъв спектакъл и макар да са кандидатствали за финансиране в МК миналата година, проектът стои от три-четири години между него и режисьора Диана Добрева.

„Намерихме сгода, дойде историческия момент, в който това нещо да стане, и за мен е празник. Работихме с нашите изключителни млади колеги. Всеки детайл от костюмите на Мария Колева е произведение на изкуството. Ванина също ще удиви с работата си“, разказа драматургът.

След нея режисьорът Диана Добрева за пореден път използва да благодари на Пловдивския театър  и неговото ръководство за условията за работа.

„Аз все пак работя по света, не само в България и мога да кажа, че в този театър се правят усилията да бъдат едни от най-добрите условия за творчески процес. Защото за един творчески процес е изключително важен фактор времето и пространството. И тези два фактора, този театър и тези хора, които седят тук, около мен, ръководството на театъра, го осъзнават, което не е навсякъде по театрите, го осъзнават и предоставят тези условия за работа. Само така, в такива условия, могат наистина да се създават чудеса, да се създават други светове.  Както има една реплика от представлението – „човек е създаден не да обитава този свят, а да обитава светове“. И тези светове, които други ние се опитваме да създаваме, стават с условия. И в случая с „Влюбеният дирижабъл“ отново имахме достатъчно много време на сцена да се роди този спектакъл спокойно. Това беше изключително вдъхновяващ процес. Приличаше на една река, която тече и абсолютно никъде, нищо в коритото и не запира водата. Този процес изтече през нас и нищо не го спря, нищо не го замъчи. И мисля, че имахме някой ангел-хранител, който седеше над нас и ни помагаше в това. Този спектакъл е благословен. Така го усещам аз. Мисля, че има нещо много важно, което вътре се случва и се казва“, каза Добрева.

Тя посочи и един от големите въпроси, поставени в спектакъла - дали човешкият дух изобщо може да бъде калкулиран, дали изкуството и поезията могат да имат някаква материална стойност, дали могат да бъдат изчислени като материален труд.  Каква е материалната стойност на едно стихотворение и изобщо то може ли да има такава? Може ли да има такава изобщо човешкият дух? Може ли, когато става дума за произведения на изкуството, да има сметки и изчисления? 

„И много често в нашето общество се сблъскваме с мнението, че изкуството е едва ли не просто едно хоби, че то не е труд. Ще видите сцена в спектакъла много силна, която засяга точно тези въпроси. В крайна сметка, таланта, дарбата на човек, когато става дума за изкуство, е нещо рядко, нещо наистина дадено от Бога. Неговото приравняване към бита е невъзможно. Смятам, че този спектакъл поставя тези въпроси, защото в крайна сметка много голяма част от нашите българските големи поети са умрели в мизерия и нищета. И са преживяли така живота си. Защото най-вероятно никой в държавата не е сметнал, че едно гениално стихотворение струва нещо.И най-вероятно са смятали, че то не струва нищо, защото не можеш да го пипнеш или да го изядеш. И този смисъл, когато Сашо Секулов казва, че става дума за дълг, може би този дълг е и към тези хора, които си отидоха в нищета, но оставиха тази гениална поезия. И между другото, има много хора, на които именно тази поезия им дава смисъл в момента да живеят“, каза още Добрева.

Тя припомни спектакъла за Дебелянов, но подчерта, че там поетът е в контекста на една война, „докато тук, това са нашите поети, които са сред нас и не имало война, но в крайна сметка то е някаква било духовна война, друг тип война“. 

В спектакъла са вплетени части от техните животи, спомени, интервюта, стихотворения, а Добрева го определи като „извънмерен“.

„Искам да изразя огромни благодарности за общото към възможността да бъда част от този проект. За мен беше магичен и невероятен и думите няма да ми стигнат. Надявам се с това, което сме направили като образ да покажем какво е минало през нас, но за мен това беше една любов и магия“, каза Ванина Цандева.

Костюмографът Мария Колева пък призна, че е много сложна задача да материализираш поезията.

„Използвахме авторски текстили, много различни техники, за които съм безкрайно благодарна на всички, които ни помагаха и ни съпъстваха в този процес. И се превърна в едно много красиво приключение и за мен, в което съм много щастлива, че участвам. Мисля, че създадохме едни прекрасни неща, двете с Ванина и въобще всички, които сме замесени“, каза тя.

Александър Секулов сподели откъде идва заглавието на спектакъла.

„Поезията е легливо състояние, трудно уловимо. Идва много бързо и много бързо си отива. Така е при гениалните поети. Много е трудно, когато си познавал поетите, чиито стихове са част от спектакъла. Не познавах само Миряна Башева. Трудно е хем да си свободен в интерпретацията, хем да не нарушаваш паметта на поета“, каза той и призова младите хора да гледат, защото ще останат потресени, че въобще има такова българско слово. 

"Влюбеният дирижабъл. Съдбата на поета" по стихове и спомени от и за Иван Методиев, Добромир Тонев, Миряна Башева и Гриша Трифонов - ПРЕМИЕРА; Композиция и текстове: Александър Секулов; Сценична адаптация и режисура: Диана Добрева; Сценография: Ванина Цандева; Костюми: Мария Колева; Композитор: Сашко Костов, Явор Карагитлиев; Хореограф: Олга Панго; Мултимедия: Петко Танчев;  Участват: Константин Еленков, Мартин Раков, Мария Сотирова, Борис Кръстев, Ивана Крумова, Катрин Гачева, Паола Маравиля, Александра Свиленова, Мина Каукова, Николай Станоев