Александър Секулов, писател, драматург в Драматичен театър-Пловдив, участник в работната среща за бъдещето на културния сектор в Пловдив днес в Дома на културата:

- Г-н Секулов, кметът Иван Тотев обяви, че вие и писателят Недялко Славов сте в основата на тази работна среща на различните гилдии. Какво ви провокира да я предложите?

- Фактологически нещата са така. Кметът Иван Тотев и заместник-кметът Александър Държиков ни поканиха на един разговор за бъдещето на Пловдив след Европейска столица на културата. Ние казахме, че основното нещо, което липсва, е равнопоставен, професионален, търпелив и постоянен диалог. Аз намирам най-големите недостатъци в момента в атмосферата в града в това, че никой с никого не си говори. Никой пред никого не казва какви са му целите, какви са му амбициите. Така не се използва потенциалът на всички тези хора, които реално правят културата на този град. Оттам-нататък тази среща бе тяхна инициатива. 

- Предложихте да бъде създаден публичен фонд с международните контакти, създадени покрай инициативата Европейска столица на културата. Как могат те да бъдат използвани и занапред?

- Международните контакти, създадени около инициативата Европейска столица на културата, трябва да бъдат публични, а не да са затворени в компютрите на общинската фондация. Да може всеки да разполага с тях, да търси партньори, да създава връзки. За мен не е безразлично, ако фондацията има примерно контакти с 40-50 театри по света, аз да имам техните контакти и да мога да установя връзка. Да комуникираме. Не е хубаво тези контакти да са собственост само на фондацията.

-Такива контакти обаче могат да бъдат използвани тогава, когато културните институции или оператори имат яснота не просто какво финансиране ще имат през годината, но и занапред.

- Това беше второто ми предложение, което срещна разбиране от всички – едногодишният мандат, едногодишните проекти не позволяват никакво дълготрайно развитие на която и да е проява. Защото те държат организаторите на една къса времева каишка, а големи фестивали, големи събития, големи артисти се договарят 2, че дори и 5 години по-рано. Никой обаче в Пловдив при този принцип на финансиране няма гаранция, че конюнктурата няма да се смени. Виждам, че това, което казах, се чу и от страна на представителите на фестивали, и от страна на общината.

- Тази среща ще помогне ли за по-добра комуникация и партньорства в културния сектор?

- Тонът на срещата беше позитивен и беше взаимно полезен. Големият проблем е липсата на дебат прави хората непознати. Ти не казваш какво те вълнува, къде виждаш проблема. Не може да се изолира професионалната културна общност. Трябва да направим разлика – говоря за професионалната културна общност, не любителската, не гравитиращите около културата събития. Те са друго.

- Фондация „Пловдив 2019“ – как виждате вие нейното бъдеще и приносът й към културната визия на града?

- Мнение за дейността на фондацията ще имам, когато свърши годината – когато видя какво се е случило, какви събития са се случили, дали те всичките са финансирани навреме, в пълен обем, дали няма забавяне. На този етап виждам, че се оценява добре мобилността и добрата международна свързаност на фондацията. Това е плюс. Аз съм свидетел как предишната фондация през 1999 г. беше оставена да загине и се разпиля точно за три месеца. И ние бяхме на прага на това да станем град, който членува в Световната театрална олимпиада. Това щеше да ни сложи на съвсем друга карта, но всичко се провали. Така че не ми се струва правилно да се потроши такъв ресурс, както не ми се вижда правилно и да се остави те да бъдат толкова затворени и самодостатъчни.

- Ще има ли борд, които да избира проектите в културния сектор?

- Не, това беше условно казано. Става въпрос, че естетическата стойност и значимост на събитията, техният ефект още на проектно равнище трябва да бъде оценявана от по-широк кръг експертна общност. Не е обсъждан състав, конкретни имена. Трябва да бъде на ротационен принцип, но макар да не се задържат едни хора в нея, да носят отговорност с имената си. За да се преценяват естетическите ползи, кой сегмент от културата развиват.

Източник: Plovdivtime.bg