62 сгради без статут попадат в приоритетния списък на Националния институт за недвижимо културно наследство след първия етап на Териториалната програма на специалистите от Националния институт за недвижимо културно наследство.

Целите и обхватът на програмата бяха представени на отворена среща в Дома на културата в Пловдив,  а това е едва първият етап от мащабното проучване, което има задачата да отчете състоянието на недвижимото културно наследство,  както и да открие такива, които имат потенциала на НКЦ, да предложи граници и режими за запазването им.

„Такава териториална програма се случва за първи път в пет български града. Стартира през октомври миналата година. Пловдив беше избран по няколко причини – тук се провежда курсът на Екол де Шайо, функционирал е и филиалът на НИПК, имаме и много потенциал откъм специалисти. Наложи се в движение да разработваме меодически ръковоства за процеса на работа. Искахме за целия процес да има гласност , защото работата ни не е заради самите сгради, а заради хората, които са ги създали, заради хората сега и заради хората в бъдещето”, каза директорът на НИНКН арх. Петър Петров.

Ръководителят на териториалната програма за Пловдив арх. Владимир Петров посочи, че само от октомври до декември 2022 г. шест от набелязаните сгради са били съборени. Три обекта са изчезнали от началото на 2023 г. В последните години са демонтирани и 52 декара от 840 общо паважни настилки от сиенит. Обходени са 608 обекта.Именно затова присъстващите се обединиха около идеята работна комисия от представители на гилдиите да проведе среща и да бъдат разгледани обектите от приоритетния списък, да се стигне до конкретно становище имат ли те качества за недвижими културни ценности, за да се пристъпи към следващата стъпка – даването са окончателен статут и режими за опазване.

Главният архитект на Пловдив Димитър Ахрянов призова това да се случи във възможно най-бързи срокове – до месец.

„Губим ценни сгради, защото не са защитени. Важно е приоритетизирането на обектите и бързи действия за онези , които с в риск. Да има обсъждане и след това да стартират процедурите”, каза той.

Арх. Петър Петров се съгласи, че действията трябва да бъдат в спешен порядък, но добави, че НИНКН не разполага с достатъчен капацитет от хора, за да реагира бързо. Обясни, че за да бъде завършен целият процес за всички обследвани обекти, улици, паркове, детайли от градския пейзаж е необходима година и половина – две.

От екипа не искаха да обявят кои са обследваните обекти и допълниха, че това ще се случи, когато стартират процедурите.  Цялостното забавяне идва и от факта, че Институтът не разполага с бюджет в момента и Териториалната програма е спряна.

 

 

„По време на обходите проучихме, фотографирахме и събрахме архивна информация за новите обекти. Картографирахме елементите на градската среда – входни врати, стълбища, огради. Направихме актуален план на настилките в Пловдив, защото те  са много важни за пространствената идентичност и характера на зоните, в които са монтирани. В програмата сме обърнали внимание и към монументалната стенна живопис, към зелените територии – паркове и градини, които към днешна дата нямат статут. Тази първа стъпка ще доведе до спасяването на културното наследство на нашия град”, обяви арх. Владимир Петров.

В момента според списъка на Националния институт за недвижимо културно наследство има 800 обекта – някои от тях декларирани, други без окончателен статут.

„Всички сме обединени около тезата, че всеки ден е ценен. Но той е бил такъв и презпоследните години. Пример за това е Тютюневият град – фишовете на обектите там са готови от 10 години и не са докладвани на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности. Наложи се да работим по тези документи отново, а през това време част от сградите бяха съборени”, отговори на въпрос за съдбата на Тютюневия град арх. Петър Петров. Той допълни, че Пловдивският панаир е сред обектите, които са включени в списъка на териториалната програма, заедно с Братската могила, НБ "Иван Вазов", но допълни, че ще бъде жалко, ако съдбата на панаира трябва да се решава  от НИНКН. Експертите са обследвали сгради основно както в охранителната зона, но и такива в контактните територии. Сред тях са сгради по ул. „Карловска“, ул. „Преслав“, бул. „Руски“, ул. „Цанко Дюстабанов“, бул. „Христо Ботев“, бул. "Мария-Луиза" и бул. "Марица".„В момента в Института са входирани три заявления за даване на статут – Винарната на ул. „Данаил Николаев”, каменните брегове на река Марица и сградите около Цар Симеоновата градина”, обяви арх. Петров.

Последва свободна дискусия, в която архитектурната гилдия изрази адмирациите си към инициативата на НИНКН. Отправени бяха и въпроси.

„Има  редица сгради, които физически вече не съществуват. Възстановени са при пълна липса на автентичност. Тези сгради като какви ги броим, какъв им е статутът”, попита арх. Румяна Пройкова.

Арх. Петър Петров отговори, че този въпрос е актуален за цяла България и според ЗКН сградата трябва да бъде възстановена във вида, в който е била, особено при изключителна стойност. Същото важи и в случаите, когато тя е част от ансамбъл.

Арх. Антоанета Топалова пък заяви, че това е революционен момент за Пловдив.

„Отдавна имаше необходимост от това, защото устройственият подход поставя проблемите на масата”, каза тя и декларира готовност да участва в експертна група за подбора на потенциалните обекти за категоризация.

Архитектите припомниха и факта, че немалка част от собствениците на сгради паметници на културата не могат да се справят и да финансират ремонти и реставрация.

„Преди разликата между обикновения ремонт и консервационно-реставрационните дейности се поемаха от държавата. Сега липсва всякаква стратегия и принципи”, каза арх. Чобанова.

А арх. Петър Петров ѝ отговори, че това може да се случи през общински фонд „Култура”, какъвто не функционира в Пловдив.